![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Бяха направени и предварителни проучвания за по-сложни мисии, най-напред през седемдесетте години на двайсети век от Британското междупланетно дружество. През първото десетилетие на двайсет и първи век НАСА финансира програмата „Столетен звезден кораб“. Сред разглежданите въпроси са как да се създадат машини, способни да изминат огромни разстояния и после да използват местни ресурси на някоя далечна система, за да създадат и изстрелят още сонди към още повече цели.
Ако изпратим дори веднъж вълна подобни представители, от този момент нататък посланиците ни няма да познават граници. Техните потомци ще отнесат поздрава ни до най-далечните кътчета на космоса.
Нещо повече, всяка цивилизация, която е достатъчно подобна на нашата, със сигурност би направила същото.
Представям си как Фон Нойман казва това с оптимистичната увереност на добре обоснованата логика само за да чуе киселия отговор.
Енрико Ферми: Може би. Отговори ми обаче на това — ако самовъзпроизвеждащите се сонди са толкова ефективни изследователи, защо досега не сме чули „здрасти“ от подобни великолепни машини?
Не би ли трябвало вече да ги има? Прапрапрадъщери на първите устройства, изпратени от извънземни цивилизации, изпреварили нашата с милиони години? Здрави и построени да чакат търпеливо цели епохи, те със сигурност биха ни забелязали — и отговорили с готовност, — когато за първи път използвахме радиото!
Да предположим, че някой спотайващ се пратеник случайно се повреди. Не би ли трябвало през четирите милиарда години, откакто съществува Земята, да са се насъбрали още много други? Но въпреки това ние не чуваме поздрави за присъединяването ни към общността на пътуващите в космоса раси.
Има само едно логично заключение. Никой преди нас не се е развил достатъчно, за да изпраща подобни неща! Нима не сме принудени да заключим, че сме първият любопитен, общителен, технологично развит вид в Млечния път? И може би единственият завинаги?
Логиката на тази Хипотеза за уникалност изглеждала толкова убедителна, че все повече и повече учени се отказвали от идеята за контакт с извънземни. Особено като се има предвид, че след десетилетия прослушване на космоса радиотелескопите ни засичали единствено звезден шум.
Разбира се, нещата в крайна сметка се промениха и направиха на пух и прах всички тези предварителни концепции. Започвайки с Първия артефакт, ние най-накрая се срещнахме с междузвездни пратеници — кристални яйца, натъпкани със софтуерни същества, които най-накрая ни осигуриха отговор.
Потискащ, но прост отговор.
Подобно на някакво живеещо милиарди години растение, всеки населен свят ражда цвят — цивилизация, която създава семена, за да ги разпръсне във вселената, преди цветът да умре. Семената могат да се нарекат „самовъзпроизвеждащи се космически сонди, използващи местни ресурси, за да изработят още копия на себе си“… макар и съвсем не по начина, по който си го е представял Джон фон Нойман.
В тези кристални космически вируси логиката на Фон Нойман е изкривена от природата. Ние живеем във вселена, която е пълна с „послания“ и мъртвешка тишина едновременно.
Или така изглеждаше.
Но после, при една отчаяна мисия до астероидите, ние открихме доказателства, че истината е… сложна.