Слуга на Империята

— Трябва добре да огледам подготовката, предлагана за срещата ви. Лордът може да е наел убиец или да е поставил засада. Това къде желае да се срещне с теб и при какви условия ще ни каже много.

Това, че бившият Боен водач не оспори нуждата от преговори, не убегна на Мара.

Люджан, с опита си на бивш сив воин, предложи нова перспектива.

— Ханку са смятани за отцепници от могъщите домове на Пеш. Познавах се с братовчеда на една от жените на подофицерите ми, който служеше при Ксалтепо като Патрулен водач. За лорд Ханку се говореше, че рядко споделял тайните си и го правел само в случаи на взаимна изгода. Това, че са нов дом, се каза, но издигането на фамилията се дължи на мощните им делови интереси в Юга.

Джикан последва примера на Люджан и разшири картината.

— Ханку имат интерес в чоча-ла. Тъй като бяха слаби, по някое време бяха експлоатирани безмилостно от гилдиите. На бащата на лорд Ксалтепо му омръзна да губи приходите си. Когато дойде на власт, сам нае мелничари на зърно и вложи доходите си от чоча-ла в това предприятие. Синът му продължи да разширява бизнеса и сега са ако не господстващ, поне главен фактор в южните пазари. Хвали се с процъфтяваща търговия и обработва добивите на други производители. Възможно е да желае договореност, която ще докара зърното на нашия васал Тускалора в неговите сушилни.

— В Пеш? — възкликна Мара. — Защо лорд Джиду трябва да рискува с плесента и влагата при превоза на зърното си по море или да поеме високите разноски на сухопътен керван?

— За изгода — разсъди с неподражаемата си педантичност Джикан. — Почвата и климатът не са добри за чоча-ла толкова далече на полуострова. Дори некачественото зърно на Ханку носи високи приходи там. Повечето производители мелят добивите си близо до дома, за да си спестят тежестта от превоза на шушулките. Но зърното се съхранява по-добре в необелен вид, а мелниците на подправката на Ханку биха могли да вземат високи цени за всяка чоча-ла, която биха могли да обработят в бездейното време между сезоните. И в крайна сметка премахват потенциален съперник от местния пазар. След време такава връзка би могла да осигури вход за стоките им в ядрото на империята.

— Защо тогава не се обърнат към лорд Джиду? — възрази Мара.

Джикан разпери помирително ръце.

— Господарке, ти може да си разрешила на лорда на Тускалора правото да договаря финансовите си дела, но сред търговците и представителите в градовете за теб се говори като за негова върховна владетелка. Не могат дори да си представят, че един владетел е толкова щедър в политиката си като теб. Тоест на пазарите се твърди, че ти може да държиш контрола.

— Джиду ще протестира — възрази Мара.

Този път се обади Накоя.

— Милейди, той не смее. Има си своята мъжка гордост. Гложди го, че е бил надвит от жена. Лорд Джиду ще предпочете да не става обект на нови клюки, вместо да се обърне към теб с оплакване.