Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
От този момент дискусията се задълбочи и Кевин заслуша напрегнато. Мълчеше не толкова от почитание, колкото от изумление от сложността на цуранската политика. Напоследък, ако предложеше мнението си, това ставаше по-малко от невежествен импулс и повече — от прозрение, породено от чужда гледна точка.
Мара претегляше аргументите на съветниците си и се мъчеше да избегне нарастващата тревога колко много ще й липсва варваринът, щом най-сетне се заемеше с пренебрегваната досега отговорност и си избереше подходящ съпруг. Колкото и объркана да ставаше текущата политика, тя се наслаждаваше на този момент, обкръжена от хора, които я обичаха, и от нежната, позната топлина на лятната нощ.
Светлината на фенерите падаше мило на лицата на Кейоке и Накоя и смекчаваше бръчките на угриженост. Блестеше в очите на Сарик в миговете на разпалено въодушевление и прикриваше отегчението на Джикан.
Не минаваше и ден, в който хадонрата да не посети, най-отдалечените поля на имението. След Достари той посещаваше града всяка сутрин — тръгваше преди изгрев-слънце и се връщаше преди обед, като понасяше двата часа пътуване, за да получи най-пресните новини за търговските потоци от пълномощниците си. Малко благоприятни възможности убягваха на усърдното му внимание, но на Мара й се искаше несгодите да намалеят и да не й се налага толкова тежко да разчита на резервите си. Джикан я беше научил на много неща в сложния свят на финансите, а другите й съветници бяха спасили Акома от бедствия, предизвикани от нейната неопитност в първите й дни на господарка. Мълчаливо благодари на Лашима, че покровителства добрите хора. С оброка пред клана Хадама и с кръвната вражда на Минванаби срещу нея не смееше да си представи загубата на никого от присъстващите.
Обсъждането най-сетне приключи. Мара резюмира гледните точки и каза:
— Изглежда, че трябва да изпратя послание до лорд Ксалтепо, като уговоря среща, която да е най-благоприятна за безопасността ми. Джикан, можеш ли да уредиш да наемем някоя от залите на гилдиите в Сулан-Ку?
Но преди хадонрата да успее да отговори, се намеси сух глас:
— Милейди, с цялото, дължимо уважение, публично място може би няма да е най-добрият избор.
Незабелязан, тих като сянка, Аракаси се беше промъкнал в градината. Докато се покланяше, Кейоке присви устни, ядосан, че е пропуснал момента, в който стражите на входа бяха пуснали новодошлия. Старият воин никога нямаше да признае, че слухът му отслабва все повече.
Аракаси се поклони. Лицето му бе забулено от хлабава жреческа качулка. Изчака с присъщата си кротост разрешението на Мара и добави:
— Трябва веднага да предупредя, че тази молба от лорд Ксалтепо е известна на Минванаби. Източниците ми сочат, че Тасайо лично е заинтересуван да разбере къде би могла да стане една среща между милейди и Ханку. Ако бъде наета зала на гилдия, боя се, че може да има шпиони в стените. А ако в момента не съществуват ниши за подслушване от вражески страни, може да се допусне, че такива ще бъдат вградени до срещата на господарката ни. Тасайо е много настоятелен, когато поиска нещо.
Поколеба се, сякаш собствените му думи му бяха неприятни.
— Източникът ми е изричен, много повече от обичайното. Тасайо ужасно държи да знае за тази среща.
Устните на Мара се свиха.
— От това заключавам, че интересите на Ханку са против тези на враговете ни.
— Да, това придава тежест на допускането, че желанието на Ханку е искрено. — Но Аракаси не изглеждаше напълно успокоен. — Остават твърде много въпроси без отговори. Разширението на търговията с подправки на Ханку изглежда добър мотив, но това е предположение. А има и смътен слух, че клан Шоншони са се обърнали към Нимбони. — Поведението на Главния шпионин издаваше безпокойство. — Има неща, които са твърде ясни, предвид това колко много остава скрито.
— Притесняваш ли се?
— Да, лейди. Нещо в неговата… — Аракаси поклати глава. — Може би съм притеснен от твърде многото лесно придобита информация. — Сви рамене. — След като не съм следил достатъчно внимателно Ханку, обяснимо е, че действията им са ми убягнали. Настоявам обаче за крайна предпазливост. Срещни се с лорд Ксалтепо на място, което е лесно защитимо. Ако не тук, то другаде в именията си. Ако не на свой терен, то някъде наблизо, където да имаме предимство.
— Говориш благоразумно, както винаги. Трябва да сме предпазливи. Не бива да се пропилява никаква възможност за предимство, колкото и да е малко. Ще се срещна с лорд Ксалтепо не в зала на гилдия, а в онази долчинка в планината, където четата на Люджан някога правеше лагера си. Не е на земята на Акома, но имаме предимство, ако възникне неприятност.