Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Съветът свърши и всички си тръгнаха.
Само Кевин остана на мястото си. Обви ръце около кръста на Мара и зарови лице в косата й.
— Какво ще кажеш за един по-специален съвет между нас двамата?
Мара извърна лицето си, за да я целуне. Косата на Кевин блестеше златиста на светлината на фенерите, а ръцете му знаеха много добре къде да докосват. Щом устните му се впиха в нейните, Мара се приготви да остави грижите си за нощта.
— Милейди — сопна се киселият глас на Накоя. Нежелана като неканен гост, Първата съветничка се бе върнала. — Спрете с тези глупости и чуй предупреждението ми.
Мара се освободи от прегръдката на Кевин. Очите й бяха блеснали, косата — разрошена, нервите — изопнати.
— Говори, майко на сърцето ми. Но не прекалявай с търпението ми. — Напоследък Първата съветничка като че ли използваше всяка възможност, за да намекне за глупостта на Мара още да държи Кевин. Макар Мара да разбираше, че настойчивостта на старата жена произтича от загриженост, тази нощ бе решила твърдо да се наслади на няколкото мига, които й бяха останали с мъжа, когото обичаше. Колкото и да беше добронамерена Накоя, загрижеността й не беше добре дошла.
Първата съветничка не й държа лекция за неуместния й избор на партньор в леглото, а скръсти ръце и отсече:
— Разчиташ твърде много на шпионите на Аракаси.
— Те никога не са ме проваляли.
— Но и никога не са се занимавали пряко с Тасайо. — Накоя размаха пръст. — Спомни си керваните с коприна! Десио разкри един от агентите на Аракаси и от това дойде злото. Братовчед му няма да е толкова глупав. Няма да бъде приспан да мисли, че никой не го наблюдава в дома му. Но за разлика от Десио, Тасайо няма да бъде подведен от омразата, щом открие, че сигурността му е под въпрос. Ще пощади предателя и дори ще го подхранва със сведения и ще чака мига си, за да го използва.
Лек ветрец разлюля фенера. Изнервена от раздвижилите се сенки, Мара махна раздразнено с ръка.
— Да не би да съветваш да наемем зала на публична гилдия? Да разчитаме на сигурност, гарантирана от хора без клан?
— Не казвам такова нещо. Само те умолявам да внимаваш. Аракаси е много добър, наистина. Но предишният му господар Тускай беше съсипан въпреки шпионската си мрежа. Помни това. Осведомителите може да са полезни, но никога не са непогрешими. Всички сечива може да се счупят или да бъдат превърнати в оръжия.
Мара се вцепени, остро усетила студа още повече, след като топлината на Кевин се беше отдръпнала.
— Стара майко, чух предупрежденията ти. Благодаря за съвета ти.
Накоя бе достатъчно разумна, за да не настоява. Поклони се с дълбоко неодобрение и си тръгна.
— Права е старата досадница, знаеш ли — промърмори обично Кевин.
Мара му се сопна:
— И ти! Всяка вечер ли трябва да е пълна с предупреждения и страх?
Кевин я придърпа към себе си. Отне с целувки напрегнатостта й и на възглавниците, под мигащата светлина на полюшвания от вятъра фенер, я накара да забрави за враговете.
След три седмици се възцари зноят на зрялото лято. Тревите изгубиха последната зеленина, задържала се от дъждовния сезон.
Мара излезе от къщата в мъгливия предутринен сумрак. Носилката я чакаше, обкръжена от подбрана охрана от трийсет воини, водени от Кенджи, който имаше нужда от полеви опит. За пътуването си за среща с лорда на Ханку Мара смяташе да стигне в планината преди обедната горещина и, по съвета на Аракаси, задържа ескорта си лек за повече бързина и дискретност. Военният й съветник бе настоял да я изпрати, тъй като Накоя вече не можеше да става толкова рано сутрин.
Но никакъв съветник не чакаше на вратата, когато Мара се появи с Кевин на полагащото му се място зад рамото й.
— Старият чешит трябва да е заспал късно — подхвърли небрежно варваринът. — Трябваше да използвам шанса да му го върна за времето, когато ме будеше с ритници с бойните си сандали.
— Чух те! — извика глас, добре школуван от тренировъчното поле. Кейоке излезе от редиците на охраната на Мара, куцукаше с патерицата. Спря, за да даде някакви указания на Кенджи и да се сопне за отпусната стойка на един от мъжете. След това, явно недоволен, че не може да тръгне с войниците, изгледа изпепеляващо Кевин и се върна на мястото си пред носилката на Мара.