Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Одобрителните викове се засилиха, като жените изразяваха своята любов и преданост. Иневера видя не една жена да рони искрени сълзи и не можеше да повярва на очите си.
— Твърде много от нас забравиха кои сме ние и откъде идваме, свалиха воалите си и се премениха в нескромните облекла на севернячките. Някои се осмелиха да облекат ярки цветове, сякаш са самата дамаджа!
Кадживах посочи с жест Иневера и от тълпата се разнесоха освирквания и съскания. Иневера знаеше, че те са насочени към нескромните жени, но настръхна, когато чу съсканията след името си.
— Дамаджата постъпи мъдро, като повери тази задача на Светата майка — каза Ашан. — Хората я обичат.
Иневера не беше съвсем сигурна. Идеята да помоли Кадживах да организира пиршеството ѝ се беше сторила добра. Така щеше да ангажира жената и да я държи далеч от пътя си. Но някак си тъпата жена беше успяла да спечели сърцата на хората със своя простонароден говор и консервативните си ценности. За техния народ беше настъпило време за промяна. Ако искаха да спечелят Шарак Слънце, не можеха да продължат да живеят изолирано, както през вековете в Пустинното копие.
Кадживах нямаше никакво намерение да млъква, а се разгорещяваше все повече като дама, който е хванал шаруми със зарове и коузи. Ако не ѝ попречеха, тази празноглава жена можеше да говори в продължение на часове.
Иневера се изправи и тълпата веднага се умълча; жените паднаха на колене и опряха чела в пода, а мъжете, от дамаджите до шарумите, се поклониха ниско.
Някога това я успокояваше. Напомняше ѝ за властта и божествения ѝ статус. Но власт имаше и в насочването на ликуванията на тълпата. Твърде много може би за обикновена жена като Кадживах.
— Светата майка наистина е твърде скромна — каза Иневера. — Защото никой друг не работи толкова усърдно по подготовката на голямото пиршество от самата Кадживах. — Тълпата отново изрева и Иневера изскърца със зъби. — Най-добрият начин да я почетем е, като седнем на масите. В името на Еверам, нека пиршеството започне.
— Боя се, че този път пуснахме духа от бутилката — каза Иневера.
Майка ѝ Манвах отпи от чая си. Тя посещаваше за пръв път кралските покои, но дори да беше впечатлена от разкоша, не го показа по никакъв начин.
— Ще се съглася с теб, след като вече общувах директно с нея — рече Манвах.
Павилионът ѝ в Новия пазар беше осигурил много от приборите за пиршеството и ѝ спечели покана. Нейният съпруг кхафит, Касаад, не беше поканен.
Иневера рискуваше много, като я покани на лична среща, но сега имаше нужда от майка си повече от всякога. Евнухът, който я беше превел през тайните коридори, беше упоен. Щеше да се събуди без никакъв спомен за жената, а със спуснатия си воал Манвах щеше да изглежда като всяка друга жена, когато се измъкнеше от коридора в общодостъпната част на двореца.
— В началото я мислех за най-обикновена скандалджийка, но след като изтърпях няколко избухвания, разбрах, че съм я подценила. — Манвах поклати глава. — Боя се, че този път ти дадох лош съвет, дъще. Ще го приспадна от дълга ти.
Иневера се усмихна. Това си беше тяхна шега, защото Манвах караше Иневера, дамаджата, да плете въжета всеки път когато дъщеря ѝ идваше при нея за съвет.
— Те не са преструвка — каза Иневера.
Манвах я беше научила как един хубав скандал в подходящия момент би помогнал при пазаренето, но времето му винаги трябваше да е добре пресметнато. Майсторите на пазаренето винаги пазеха самообладание.
Кадживах нямаше никакъв контрол над своето.
— Но хората я обичат — каза Манвах. — Дори дама’тингите скокват, когато им каже нещо.
— Ний да ме вземе, ако разбирам защо — рече Иневера.
— Много е просто — отвърна Манвах. — Хората ни са ставали свидетели на големи катаклизми, мнозина се чувстват несигурни. Кадживах им дава сигурност, когато говори по начин, който масите могат да разберат. Тя се движи между тях, познава ги. Ти прекарваш времето си тук, в двореца, отделена от тях.
— Ако не беше майка на Избавителя, щях да я отровя и да сложа край — рече Иневера.