Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Никой от двамата не се колеба дълго и те препуснаха един срещу друг, навели дългите си копия.
В последния момент, преди да се сблъскат, Джаян повдигна копието си и го насочи към гърдите на Тамос. Графът неочаквано подхвърли майсторски дългото си копие във въздуха и го хвана близо до глава си.
Копието на Джаян го удари в гърдите, но защитите по бронята на Тамос проблеснаха и оръжието се строши. Графът се намираше достатъчно близо, за да вложи сила и скорост в поредица от бързи замахвания с копието, търсейки отвор в защитите на Джаян.
Красиянецът се опита да се отдалечи и прегрупира, но графът беше по-добър ездач, а кобилата му вардеше коня на Джаян като овчарско куче, така че Тамос продължи да опитва.
Джаян местеше щита си с трескава бързина и широката му периферия и стъклената му броня му осигуряваха достатъчно защита. Но той се отбраняваше и нямаше оръжие, с което да отвърне на ударите. Очевидно графът скоро щеше да намери процеп в бронята му и щеше да нанесе смъртоносния удар.
Джаян отблъсна Тамос с щита си, за да нанесе удар на коня му. Вратът на кобилата беше брониран отгоре, но гърлото ѝ беше незащитено и Джаян заби отчупената част от копието си в него.
Грамадният мустанг отстъпи назад, започна да издава гъргорещи звуци и се изправи на задните си крака, ритайки бясно с предните. Тамос успя да се задържи на седлото, докато животното не залитна, и отскочи бързо встрани, преди да се стоварят на земята.
Брайър си мислеше, че в този момент всичко ще приключи, но Джаян препусна към лейтенантите си, скочи от коня и грабна едно шестфутово пехотинско копие.
Когато се затича към Тамос, графът вече беше готов. Той беше захвърлил в калта десетфутовото си кавалерийско копие и беше извадил трифутовото анжиерско копие за близък бой, което беше прикрепено с ремъци към гърба му.
Джаян изръмжа и краката му заеха позицията, която Брайър беше научил от баща си преди много години. Затича се напред с бързи, ситни стъпки, отпуснал копието върху ръката си, към която беше прикрепен щитът. Когато се приближи, започна да нанася бързи удари, търсейки слабите места в дървената броня.
Тамос отрази повечето удари с щита и нагръдника си и замахна с копието си ниско долу, към процепа между бронираните плочи на бедрото на Джаян.
Но красиянецът отмести крака си от пътя на копието. С ръката, на която бе прикрепен щитът му, той сграбчи ремъците на гърба на Тамос и дръпна, забивайки коляно в корема му, и Тамос се просна по гръб, зашеметен.
Ала Джаян отново изпусна предимството си, като започна да обикаля наоколо, докато графът се съвзе и се изправи с ръмжене на крака. Той се приведе ниско, тъпчейки с крака като котка.
— Може да не доживея до зазоряване, но и теб няма да оставя — обеща Тамос.
Джаян отвърна с лаещ смях.
— Големи топки имаш, чине. След като те убия, ще ги отрежа и ще ти ги натикам в гърлото.
Тамос нападна бързо — по-бързо, отколкото Брайър бе смятал за възможно. Защитите по бронята му сияеха, докато нанасяше удари и парираше с късото си копие.
Джаян се държеше по-уверено, без да губи равновесие. Отскочи от едно мушване и се завъртя, за да удари силно Тамос в лицето с ръба на щита си. Графът залитна назад и Джаян продължи да го притиска, като не спираше да нанася върху бронята му силни удари, които не можеха да я пробият, но въпреки това бяха болезнени. Тамос бе подкарван като животно към центъра на кръга.
Графът вдигна щита си, за да отвърне със същото, но Джаян беше готов. Той пусна своя щит на земята и сграбчи протегнатата ръка на Тамос за бицепса. Завъртя се по посока на часовниковата стрелка, изпъвайки ръката, и нанесе саблен удар в процепа под шлема на графа.
За миг Тамос остана изправен, треперейки силно, след което се свлече на земята.
Най-после Керан даде сигнала и отрядите край прашките изстреляха пореден залп, този път от бурета с нагорещен катран, които се разбиха в корпусите на вражеските кораби и ги оттласнаха към доковете.
Разбивайки защитите.
Ефектът беше незабавен. Абан видя сиянието на водните демони, които се устремиха към уязвимите кораби и успя да зърне съществата, които изскачаха на повърхността, за да разбиват корпусите с пипалата и острите си нокти. Някои се осмелиха да останат достатъчно дълго на повърхността, за да се плъзнат по палубата, прочиствайки я с бързината на отряд шаруми.
Повърхността на езерото се превърна във врящ бульон, мъже и жени пищяха, докато биваха завличани във водата.
И тогава пред ужасените им погледи на повърхността се появи един гигантски демон. Водата се разбушува, когато огромните му пипала с размерите на минаретата на Шарик Хора се обвиха около корпуса на един от най-големите кораби и се стегнаха. Палубата се пръсна на парчета, злощастните моряци изпопадаха във водата и бяха завлечени надолу. След миг целият кораб изчезна под безбройните тонове вода.