Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Това е забранено — каза Ашия.
— Трябва да го направя. Чу дама’тингата. Нито дамаджата, нито андрахът могат да попречат на Джаян да седне на трона. Само аз мога да го направя, и то само тази вечер. Утре вече ще е късно. Правя го, защото трябва — додаде Асъм. — За доброто на Красия. За доброто на света. Но се страхувам. — Той ѝ протегна ръката си. — Несъмнено си се чувствала по същия начин в онази първа нощ, докато дамаджата ти нареди да нарушиш евджахския закон и да заявиш рожденото си право да бъдеш шарум. Умолявам те, ако някога си ми била истинска съпруга, застани до мен.
Ашия се поколеба, после пое ръката му.
— Ще застана до теб, съпруже. С гордост.
Когато Иневера влезе в покоите си, Ашия наблюдаваше дамаджата от сенките. Тя остана нащрек и за най-малката опасност за господарката ѝ, но мислите ѝ се рееха в главата ѝ. Неин дълг бе да служи на дамаджата във всичко, но Асъм ѝ беше съпруг и син на Избавителя.
На кого принадлежеше верността ѝ? На Еверам, разбира се, но как би могла тя, която дори не заслужаваше вниманието му, да оценява Неговия план? Не беше ли това работа на дамаджата? Трябваше да я уведоми за плана на Асъм — веднага — и да остави Иневера да прецени.
Но се колебаеше. Може и да не знаеше какъв е планът Му, но гласът на Еверам в сърцето ѝ беше силен и ясен. Шарак Ка наближаваше и в нея нямаше място за онези, които не бяха бойци. Асъм имаше дух на воин, обучение на воин, но на него също му забраняваха да използва уменията си, дори когато силите на Ний се събираха.
Избавителят беше разрешил на кхафитите да се бият, на жените дори. Защо не и на духовниците? Трябваше ли страхливостта на старите да диктува живота на младите, докато алагаите разкъсваха на парчета Дара на Еверам?
Убиеше ли Асъм алагай, повече нямаше спиране. Той беше синът дама на Шар’Дама Ка и дамаджата и славата му щеше да е безгранична. Дори дамаджата нямаше да може да го спре.
Но плановете му можеха да бъдат осуетени до настъпването на този момент, което щеше да струва на Еверам много воини и на Черепния трон щеше да се възкачи едно недостойно момче.
Внезапно Иневера спря и погледна право в Ашия, сякаш сенките, в които се беше притаила тя, изобщо не съществуваха. Ашия замръзна. Тя знаеше, че не може да се скрие от господарката си, но винаги се изнервяше, когато дамаджата поглеждаше право в нея, когато се беше прикрила.
— Добре ли си, дете?
— Няма нищо, дамаджа — отвърна Ашия, която бързо намери центъра си и прогони всичките си страхове и съмнения.
Но Иневера се взря в нея с присвити очи и божественият ѝ Взор разсъблече центъра на Ашия с лекотата, с която се бели лук.
— Предстоящата нощ те притеснява.
Ашия преглътна буцата на гърлото си и кимна.
— Новолуние е, господарке.
— Алагай Ка се опитва да ни излъже да отслабим защитите си, като не се появява — съгласи се дамаджата. — Ти и сестрите ти трябва да бъдете изключително бдителни и бързо да ми съобщите, ако забележите нещо необичайно.
— Ще го направим, дамаджа — отвърна Ашия. — Заклевам се в любовта ми към Еверам и в надеждата си да попадна в Рая.
Иневера продължи да я разглежда внимателно и единственото, което ѝ оставаше, беше да се държи за центъра си. Най-после дамаджата кимна.
— Върни се в стаята си и прекарай оставащите часове със сина си.
Ашия се поклони.
— Да, господарке. Благодаря, господарке.
Ашия притискаше малкия Каджи към гърдите си, докато наблюдаваше как Асъм и Асукаджи се приготвят за наближаващата нощ.
Самата тя се подготви бързо и ефективно благодарение на продължавалите години наред тренировки. Оръжията и бронята ѝ бяха намаслени и подредени. Макар че в частните си покои тя носеше обикновена копринена роба, можеше за секунди да навлече бронята и да бъде готова за бой.
Но братът и съпругът ѝ крачеха напред-назад и се кипреха като жени. Ръцете им бяха плътно увити в бяла коприна, с оставени открити само кокалчетата. Асъм беше изрисувал бойни защити върху ноктите на показалеца и палеца на Асукаджи и беше положил прозрачен лак върху тях, за да ги втвърди и защити.
Асукаджи стисна юмруци и направи поредица шарукин с прецизността на майстор, раздвижвайки пръстите си в различни комбинации от защити.
— Опитай със среброто — каза Асъм.
Асукаджи кимна, отиде до лакираното дървено сандъче върху тоалетната масичка. Вътре имаше две парчета лакирано защитено сребро, оформено така, че да може да се нахлузва върху пръстите. Така не само предпазваше кокалчетата му, но и даваше на брат ѝ юмруци, които щяха да се стоварват върху алагаите като гръмотевици.