Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Кхеват обърна мрачния си поглед към Абан.
— Това твое дело ли е, кхафите?
Абан преглътна, но след всичко, което бе видял току-що, духовникът не можеше да направи почти нищо, за да го изплаши.
Той се изправи и се стегна.
— Да, дама. Не обвинявайте за нищо строеви офицер Керан. Той се противи яростно срещу плана, а Джаян изобщо не беше уведомен.
Кхеват продължи да го гледа. Абан познаваше добре тази тактика за преговори — да оставиш на опонента си въже, с което сам да се обеси, но Кхеват беше майстор по шарусахк и най-висшият духовник във Водохранилището на Еверам. Ако решеше да убие Абан още тук и сега, никой нямаше да може да му попречи.
Най-добре щеше да е да го разубеди.
— Вижте — каза Абан, сочейки към хаоса във водата. Когато демоните започнаха да се хранят, Керан и заловените кораби се изтеглиха с пълна скорост, какъвто беше планът. — Повечето от пленените кораби са на безопасно разстояние, а вражеската флота е унищожена. Малкото кораби, които останаха, бягат към дома. Дори „Воплите на шарума“ бяга от нас и смея да заявя, че този път капитан Делия не ни показва гърдите си.
— Ти предаде враговете ни на алагаите — каза Асави с нисък, опасен глас. — Предаде ги на Ний.
— Така е — каза Абан. — Нямахме друг избор, ако искахме да отблъснем нападението и да избягаме с достатъчно кораби, за да сложим край на безизходното ни положение. Нима трябваше да оставя хората ни да умрат?
— Те са шаруми — рече Кхеват. — Душите им са подготвени и те знаят цената на войната.
— Аз също я знам — отвърна Абан. — Знам цената и платих каквото трябваше за победата. Тези мъже ни нападнаха през нощта, по Новолуние. Те не са ни братя, не са врагове на Ний. Бяха заложили на нея и аз ѝ ги предадох.
Той посочи с пръст Кхеват, обикновен жест, който обаче според евджахския закон бе достатъчен за един дама да убие кхафит.
— Платих цената за хората ни, платих и за вас.
— За мен? — изненада се Кхеват.
— И за Шарум Ка, и дори за Керан, който щеше да откаже да изпълни заповедта ми, ако не се беше заклел да ми се подчинява. Всички вие можете да се изправите пред Създателя без тежест на душата. Кхафитът без душа ви спести тази отговорност. Нека Еверам ме съди, когато най-после докуцукам до края на самотния път.
Кхеват го гледа дълго време и Абан се зачуди колко ли скоро ще застане пред Създателя. Но после даматът се обърна към Асави с въпрос в очите.
Дама’тингата се обърна към кхафита и той се сви под погледа ѝ.
Най-после Асави кимна.
— Право дума кхафитът. Той вече е обречен да стои пред портите на Рая, докато Еверам се смили и му дари нов живот. Това е иневера.
Кхеват изсумтя, отиде до прозореца и допря длан до стъклото, докато гледаше горящите кораби.
— Тези мъже не са ни братя — съгласи се най-после той. — Не ние ги накарахме да нападнат през нощта. Иневера.
Абан изпусна дъха си, който така и не бе осъзнал, че е задържал.
Глава 27
Дама в нощта
334 г. СЗ, Зима
— Казваха, че съм прокълната от Еверам, щом съм родила три дъщери след Ахман — каза Кадживах на тълпата, махвайки с ръка към Имисандра, Хошвах и Хания.
Светата майка беше облечена с обикновена черна роба. Носеше белия воал на кай’тинга, но за разлика от другите жени от рода на Ахман, Кадживах бе започнала да слага и бяла кърпа за главата.
На Иневера, която наблюдаваше, облегната на парапета на разкошния балкон, докато Светата майка даваше благословията си за Пиршеството на Новолунието, ѝ се прииска да е някъде другаде. Беше слушала тая тъпа жена да произнася все същата реч хиляди пъти.
— Но винаги съм казвала, че Еверам ме е благословил със син, който е толкова велик, че не се нуждае от други братя!
Тълпата нададе одобрителен рев, воините затропаха с крака и започнаха да удрят копия о щитовете си, докато жените им пляскаха с ръце, а децата викаха радостно.
— Благодарим на Еверам за това пиршество, за богатата трапеза, каквато малцина познаваха, преди Ахман да ни изведе от Пустинното копие и да ни поведе към зелените земи — продължи Кадживах. — Но искам да благодаря и на жените, които положиха огромни усилия, за да приготвят всичката тази храна. — Нови ръкопляскания. — Ценим високо шарум’тингите, които се изправят безстрашно в нощта, но има и други начини да почетеш Създателя. Съпругите и дъщерите, които се грижат стомасите на нашите мъже да са винаги пълни, къщите им чисти, легълцата пълни с деца. Днес почитаме мъжете, които ни защитават от алагаите, но също така и жените, които са ги родили и откърмили, които са ги научили на чест, дълг и любов към семейството. Жени, които са смирени и покорни пред Еверам, но създават основата, на която разчитат нашите бойци.