Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Тук не гледат към слънцето, защото то заслепява и изгаря, затова пък обичат луната и нейното прохладно сребристо сияние, живеят под нея, въздишат, редят песни, молят се. Колко малко му трябва на човека, за да живее, и колко безгранично много е нужно за цял живот!
В безредното си странствуване и суетене Баязид се натъкваше и на катуни на юруци. Излизаха да го посрещнат старейшините на племената — покланяха се, поднасяха му чаши с камилско мляко. Всяко племе си имаше различно облекло, свой език и дори чашите бяха различни — ту дървени, ту от скъп метал, ту глинени, ту издълбани от камък. Странно беше как бяха успели Османовци да обединят всички тези хора, всички тези земи, обичаи и привички? Баязид все пак можеше да разбере силата на меча, с който завоюваха земите. Но какво ги държеше, каква сила? Дали единството, за което упорито говори султанът, а след него повтарят имамите? Но може ли единството да се смесва с еднообразието, на което човешката природа никога няма да се съгласи? Ако тук все пак имаше нещо общо, това бяха бедността и нуждата.
Най-странното за Баязид беше, че тези хора не бяха закоравели душевно, не таяха злоба, бяха добродушни, смайваха до сълзи с гостоприемството си, а с наивността си надминаваха може би и децата. И сами се смееха на тази наивност, като разказваха на султанския син различни приключения на чергари. Как например двама юруци намерили диня и започнали да мислят какво е това. Решили, че е птиче яйце. Търкулнали го напред, динята се ударила в едно дърво, зад което се криел заек, и се пръснала. Заекът от страх хукнал да бяга, а юруците извикали: „Ех, ако знаехме, че в това яйце има заек, сами щяхме да го счупим.“
Без да набавят нищо друго освен най-прости средства за поддържане на живота, юруците в същото време не губеха нищо от онова, което имаха, помнеха добре всичко, предаваха от поколение на поколение придобития с огромен труд опит и зрънце по зрънце събираха мъдрост, с която се гордееха не по-малко, отколкото със свободата си.
Старейшините на племето караевли — навярно най-бедното от всички, които Баязид видя, като поглаждаха белите си бради, разказваха на шехзадето за юрука, който надхитрил всички велможи в Стамбул. Събрал бил султанът всички и им дал една гатанка: на двадесет — тигър, на тридесет — лъв, на седемдесет — крава, на осемдесет — кокошка, на деветдесет — яйце. Никой не могъл да се досети. А един юрук край Коня, като чул за султанската гатанка, пристигнал в Стамбул, явил се в палата на падишаха и обяснил, че негово величество султанът, изобразявайки хода на човешкия живот, намеква за своята старост. Султанът прегърнал юрука и го направил велик везир.
Баязид не без тайна умисъл преразказа на старейшините един хадис на пророка. Попитал пророкът правоверните ей така, както той сега би ги попитал: какво ще правите, ако емирът е като лъв, съдията — като проскубан вълк, търговецът — като сваддиво куче, а между тях правоверният е като наплашена овца в стадото, която не си е намерила подслон? Какво трябва да прави овцата, ако се намира сред лъв, вълк и куче?
Старейшините мълчаха. После попитаха шехзадето знае ли кого османците смятат за най-лоши сред хората, плодовете и животните. Юрук, ерик и каз, тоест чергарин, слива и гъска.
Баязид се засмя и каза, че тъкмо затова и той е подхванал разговора. Нима истината на този свят неминуемо трябва да е в нищета? Дори камилата смърди и реве, когато дълго не я хранят и поят.
Старейшините мъдро гладеха бради. Този шехзаде наистина не е като всички други, които някога са попадали от разкошния Стамбул в тези забравени от аллаха места. Той не се стреми да се страхуват от него и да го ненавиждат, той иска да го обичат. Но той е син на владетеля и сам може някога да стане владетел, значи, добре знае, че когато камилата реве или не слуша, я бият винаги по врата, защото това е най-уязвимото й място. А бедняците, когато се бунтуват, ги бият по главата. Та не са ли идвали при бедните юруци свети хора, всеки от които е провъзгласявал, че е пророкът Махди, цар, който се е криел и сега се завръща? Мнозина са идвали, а къде са сега? Обесени са в Сивас, в Токат, в Коня и Кайсери. И затова юруците казват: „По-добре да нападнеш керван, отколкото да се вдигнеш срещу султан.“ Той е султански син, техен почетен гост, те нямат нищо, с което да го почетат както трябва, затова биха искали да му поднесат подарък, за да го уверят в своята преданост към великия падишах, аллах да продължи дните му на земята!