Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Люси и Пол казаха, че не може да се вярва на графа. Че той крои нещо лошо. Сега и ти ли вярваш в това?
Гидиън поклати глава. Изведнъж изражението му стана сериозно и напрегнато.
— Не. Не вярвам, че е лош. Просто смятам, че... — Той се поколеба. — Смятам, че поставя благото на всички над това на отделния човек.
— Дори и над своето собствено ли?
Той не отговори, а отново протегна ръка. Този път уви кичур от косата ми около пръста си. Накрая рече:
— Да приемем, че можеш да създадеш нещо сензационно, като например, знам ли... лекарство срещу рак, СПИН и всички други болести по света. Ала затова трябва да оставиш един човек да умре. Ще го направиш ли?
Някой трябва да умре? Това ли е било причината Люси и Пол да откраднат хронографа? Защото... Цената им се стори прекалено висока, чух в главата ми гласа на мама. Цената — един човешки живот?
В съзнанието ми веднага изникнаха съответни филмови сцени — обърнати наобратно кръстове, жертвоприношения на хора и мъже с качулки, мърморещи вавилонски заклинания. Това не пасваше особено на пазителите. Е, може би с няколко изключения.
Гидиън ме гледаше очаквателно.
— Да се жертва един човешки живот заради спасяването на много други? — уточних тихо. — Не, не мисля, че цената е висока, ако се погледне прагматично. А според теб?
Дълго време той не ми отговори, само се взираше в лицето ми и си играеше с косата ми.
— Да, така мисля — каза накрая. — Невинаги целта оправдава средствата.
— Думите ти означават ли, че повече няма да правиш онова, което графът поиска от теб? — изтърсих и си признавам, че това не бе особено хитро от моя страна. — Като например да си играеш с чувствата ми? Или с косата ми?
Гидиън пусна косата ми и изгледа учудено ръката си, сякаш тя не бе част от него самия.
— Аз не съм... Но графът не ми е нареждал да си играя с чувствата ти.
— Така ли? — Изведнъж отново му бях ужасно ядосана. — Обаче той ми каза, че го е направил. Обясни ми, че е впечатлен от това, колко добре си се справил, въпреки че си имал толкова малко време да манипулираш чувствата ми, а и за съжаление, си пропилял толкова много енергия по грешната жертва, тоест Шарлот.
Гидиън въздъхна и потърка чело с опакото на ръката си.
— Двамата с графа действително проведохме няколко разговора за... ъъъ... ами... разговора по мъжки. Той е на мнение — но моля те, прояви снизхождение към него, та този мъж е живял преди двеста години! — че действията на жените се определят главно от емоциите, докато мъжете се ръководят от разума. И затова за мен е по-добре, ако партньорката ми при пътуванията във времето е влюбена в мен, за да мога да контролирам действията й при необходимост. Мислех...
— Ти... — прекъснах го ядосано. — Решил си, че можеш да се погрижиш това да се получи!
Гидиън спусна крака от дивана, изправи се и закрачи напред-назад из стаята. Поради някаква причина изведнъж изглеждаше развълнуван.
— Гуендолин, не съм те принуждавал за нищо, нали? Дори обратното, често съм се държал с теб направо гадно.
Зяпнах го, загубила дар слово.
— И сега трябва да съм ти благодарна за това?
— Разбира се, че не. Тоест... да.
— Последно?
Той ме изгледа гневно.
— Защо девойките си падат по типове, които се отнасят отвратително с тях? Явно милите младежи не са и наполовина толкова интересни. Заради това понякога е трудно да запазиш уважението си към момичетата. — Продължаваше да снове из стаята с големи, гневни крачки. — Да не говорим, че момчета с щръкнали уши и пъпки изобщо не могат и да си мечтаят за такива волности.
— Колко си циничен и повърхностен само.
Бях изумена от обрата, който изведнъж беше претърпял разговорът ни.
Гидиън сви рамене.
— Въпросът е кой тук е повърхностен. Или би позволила на господин Марли да те целуне?
За миг наистина напълно се обърках. Малко, ама съвсем малко зрънце истина може и да имаше в думите му, но... Поклатих глава.
— При впечатляващата ти аргументация забрави нещо решаващо. Въпреки лишената ти от пъпки външност — между другото, поздравления за високото ти самочувствие — нямаше да се оставя да ме целунеш, ако не ме бе излъгал и не се беше престорил, че изпитваш някакви чувства към мен. — Внезапно очите ми се насълзиха, но продължих с треперещ глас: — И нямаше. .. да се влюбя в теб.
Или поне нямаше да позволя да ми проличи.
Гидиън се извърна от мен. За миг застана напълно неподвижен, после изрита с все сила стената.
— По дяволите, Гуендолин! — изруга през стиснати зъби. — А ти беше ли напълно откровена с мен? Не ме ли лъжеше винаги когато ти се отдадеше възможност?