Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Гидиън се ухили широко.
— Хей, това не е тъп и безсмислен разговор. Бих искал да разбера как й е хрумнало на Шарлот, че може да притежаваш нещо, което са ти подхвърлили Люси и Пол.
Беше дошъл, за да ме разпитва — че как иначе. Вероятно по поръчение на Фолк и компания, нещо от сорта на: „Бъди много мил с нея, тогава със сигурност ще ти каже дали и какво е скрила“. В крайна сметка да правят жените на глупачки, бе фамилното хоби на Де Вилърс.
Качих крака на дивана и седнах по турски. Когато бях ядосана, ми бе по-лесно да го гледам в очите, без долната ми устна да се разтрепери.
— Ами... попитай Шарлот, как й е хрумнало — отвърнах хладно.
— Вече го направих. — Гидиън зае поза като моята, така че сега седяхме върху дивана един срещу друг, като двама индианци във вигвам. Дали имаше обратния обичай на лулата на мира? — Според нея ти си се сдобила някак си с откраднатия хронограф, а брат ти, сестра ти, пралеля ти и дори вашият иконом ти помагат да го криеш.
Поклатих глава.
— Никога не съм предполагала, че някой ден ще го кажа, но явно Шарлот има прекалено развинтено въображение. Достатъчно е само да пренесем из къщата някакво овехтяло ковчеже и тя тотално откача.
— А какво имаше в него? — попита той не особено заинтересувано.
Боже, колко бе прозрачен!
— Нищо! Използваме го вместо масичка за игра на карти, докато залагаме на покер.
Идеята ми се стори толкова добра, че не успях да се сдържа да не се ухиля.
— „Аризона Холдем“? — запита Гидиън, този път по-внимателно.
Ха-ха.
— „Тексас Холдем“*. — Сякаш можеше да ме подхлъзне с такъв плосък трик! Бащата на Лесли ни бе научил да играем покер, когато бяхме на дванайсет. Той бе на мнение, че момичетата непременно трябва да владеят покера — ала защо, никога не ни издаде. Във всеки случай, благодарение на него знаехме всички трикове и бяхме световни шампиони в блъфирането. Е, Лесли и до днес се почесваше по носа, когато имаше добра ръка, но това го знаех само аз. — Както и „Омаха“, но по-рядко. Знаеш ли — наведох се напред, уж изпълнена с доверие, — вкъщи хазартните игри са забранени, в тази връзка баба ми е въвела няколко много строги правила. Всъщност ние с леля Мади, господин Бърнард и Ник започнахме да играем в знак на протест и от чист инат. А после започна да ни харесва все повече. — Гидиън бе повдигнал едната си вежда. Изглеждаше впечатлен. Не можех да го упрекна. — Може би лейди Ариста има право и комарджийството е началото на всички пороци — продължих да говоря. Сега вече бях в стихията си. — Първоначално залагахме само лимонени бонбони, но междувременно залозите станаха много по-високи. Миналата седмица брат ми изгуби всичките си джобни. Само ако лейди Ариста разбере за това! — Наклоних се още по-напред и го погледнах дълбоко в очите. — Така че не казвай на Шарлот, защото тя веднага ще ни изклюкари. По-добре е да си измисля небивалици за откраднати хронографи!
* Една от най-популярните игри на покер. — Бел. прев.
Изключително доволна от себе си, отново седнах, с изпънат гръб.
Гидиън продължаваше да изглежда впечатлен. Той ме наблюдава мълчаливо известно време, след което изведнъж протегна ръка и ме погали по косата. Самообладанието ми веднага се срути.
— Престани! — Той наистина използваше всякакви трикове! Мръсник! — Какво изобщо търсиш тук? Не се нуждая от компания! — За съжаление, изобщо не прозвуча толкова заядливо, колкото целях, а по-скоро — малко плачевно. — Не трябва ли да си зает с тайни мисии, в които да източваш кръвта на хората?
— Имаш предвид мисия Шалвари от вчера вечерта? — Той бе престанал да гали косата ми, ала улови един кичур и се заигра с него. — Изпълнена е. Кръвта на Елейн Бърли вече се намира в хронографа. — За две секунди се взря встрани от мен, в нищото. Изглеждаше тъжен, но после отново се овладя. — Липсват само опърничавата лейди Тилни, Люси и Пол. Ала тъй като вече знаем в кое време и под какво име са живели Люси и Пол, останалото е чиста формалност. Между другото, за лейди Тилни ще се погрижа още утре сутринта.
— Мислех, че междувременно си започнал да се съмняваш дали всичко това е правилно — казах и освободих косата си от ръката му. — А ако Люси и Пол са прави и кръгът на кръвта никога не бива да се затваря? Ти самият каза, че съществува възможността твърдението им да е вярно.
— Точно така. Но нямам намерение да го съобщавам на пазителите. Ти си единствената, на която съм разказал за това.
Аха, какъв хитър психологически ход. Ти си единствената, на която имам доверие.
Но когато поискам, аз също мога да бъда хитра. (Само ще припомня историята с покера!)