Крахът на титаните [bg]

Повечето от старшите военни командири на Германия бяха насядали около дълга маса. За по-нископоставените, като Валтер, покрай стената бяха поставени обикновени столове в редички. Един адютант раздаде няколко копия от дълъг двеста страници меморандум. Валтер надникна в него над рамото на баща си. Видя графики за обема на внасяния и изнасяния от британските пристанища тонаж; таблици с таксите за наем на кораби и на места за стоки на корабите; калорийната стойност на британската диета; дори и изчисление колко вълна отива за една дамска пола.

Чакаха два часа и се появи кайзер Вилхелм в генералска униформа. Всички скочиха на крака. Негово величество изглеждаше блед и раздразнителен. Оставаха му няколко дни до петдесет и осмия рожден ден. Както винаги, държеше изсъхналата си лява ръка неподвижно отпусната в опит да я направи незабележима. На Валтер му беше трудно да извика чувството на ликуваща лоялност, което толкова лесно го спохождаше като момче. Повече не можеше да лъже себе си, че кайзерът е мъдрият баща на своя народ. Вилхелм II твърде видимо беше посредствен човек, напълно смазан от събитията. Некомпетентен, объркан, нещастен, той беше живо доказателство против наследствената монархия.

Кайзерът се огледа и кимна на един-двама особено приближени фаворити, включително Ото; после седна и направи жест към адмирал Хенинг фон Холцендорф, белобрадия началник-щаб на Адмиралтейството.

Адмиралът заговори, цитирайки меморандума си — броят подводници, които флотът може да поддържа по всяко време, корабният тонаж, необходим на Съюзниците, за да могат да оцелеят, и скоростта, с която можеха да заменят потопените съдове.

— Смятам, че можем да потопяваме шестстотин хиляди тона месечно — заяви той.

Представянето беше впечатляващо — всяко твърдение бе подкрепено с цифри. Валтер бе скептичен единствено заради прекалената прецизност и увереност на адмирала — нима войната бе толкова предсказуема?

Фон Холцендорф посочи някакъв овързан с лента документ на масата — вероятно императорският указ за започване на неограничената подводна война.

Ако Ваше Величество одобри плана ми днес, гарантирам, че Съюзниците ще капитулират точно след пет месеца.

Той седна.

Кайзерът погледна канцлера. „Сега ще чуем по-реалистична преценка“, рече си Валтер. Бетман беше канцлер вече седем години и за разлика от монарха разбираше сложността на международните отношения.

Бетман говореше мрачно за влизането на Америка във войната и за огромните й човешки, материални и парични резерви. В своя подкрепа привеждаше мненията на всички високопоставени немци, запознати със Съединените щати. За разочарование на Валтер обаче той изглеждаше като някой, който върши работата си механично. Сигурно смяташе, че кайзерът вече е взел решението си. Нима срещата просто щеше да одобри вече взетото решение? Беше ли Германия обречена?