Крахът на титаните [bg]

Започна да говори в четири и десет. Гласът му беше попресипнал и той се оправда с възпалено гърло. Замълча за малко и после рече:

— Днес се изправям пред Камарата на общините с най-страшната отговорност, която може да легне на плещите на човек.

„Добро начало“, помисли Етел. Поне нямаше да отхвърли немската нота като маловажна хитрост или отклоняване на вниманието, както бяха постъпили французите и русите.

— Всеки човек или човеци, които ненужно или без достатъчно причини продължават ужасна война като сегашната, вземат върху душата си грях, който и океани не могат да очистят.

„Ето и библейска нотка“, забеляза Етел — подходящото за баптистки параклис споменаване за отмиването на греха.

Но тогава, като проповедник, той направи и обратното твърдение.

— Всеки човек или човеци, които от изтощение или отчаяние изоставят борбата, без да са близо до постигането на целта, с която са се захванали, ще бъдат виновни за най-голямата страхливост, показвана някога от държавен мъж.

Етел се размърда тревожно. По кой път щеше да тръгне той? Замисли се за деня на телеграмите в Абъроуен и отново видя лицата на опечалените. Нали нямаше тъкмо Лойд Джордж сред всички политици да допусне това страдание да продължава, след като можеше да го прекрати? А ако го допусне, то какъв тогава е смисълът изобщо да се занимава с политика?

После той цитира Ейбрахам Линкълн.

— Приехме тази война с цел, при това с достойна цел, и войната ще свърши, когато целта бъде постигната.

Това беше злокобно. Етел искаше да го попита каква е била целта. Удроу Уилсън зададе този въпрос и още нямаше отговор. Не се получи и сега. Лойд Джордж каза:

— Възможно ли е да постигнем тази цел, като приемем поканата на германския канцлер? Това е единственият въпрос, който трябва да си зададем.

Етел беше сразена. Как може да се обсъжда този въпрос, ако никой не знае целта на войната?

Лойд Джордж повиши глас, като проповедник, който се кани да заговори за ада.

— Да влезем в преговори по покана на Германия, самообявила се за победителка, без да сме наясно с предложенията, които тя смята да направи… — тук той поспря, за да огледа Камарата, първо либералите зад него, после вдясно и накрая към консерваторите на пейките на опозицията. — … означава да сложим главите си в примка, а краят на въжето да е в ръцете на Германия!

Сред депутатите се надигна одобрителен рев.

Отказваше мирното предложение.

До Етел Гас Дюър зарови лице в ръцете си.

Етел надигна глас:

— Ами Алън Причард, убит при Сома?

Церемониалмайсторът каза: