Крахът на титаните [bg]

Сънят беше лесен за изтълкуване. Съюзниците с презрение отхвърлиха предложението за мир, на което Валтер толкова усилено опита да съдейства. Отхвърлянето засили позицията на немските военни, които искаха да подновят неограничената подводна война и да потапят всеки кораб във военната зона — боен или цивилен, пътнически или товарен, на воюваща или неутрална страна — за да принудят Великобритания и Франция да капитулират от глад. Политиците, особено канцлерът, се бояха, че това ще доведе до поражение, тъй като вероятно щеше да въвлече Съединените щати във войната, но привържениците на подводната война печелеха спора. Кайзерът показа накъде клони с назначаването на агресивния Артур Цимерман за външен министър. Ето защо Валтер сънуваше, че се е втурнал презглава към катастрофа.

Валтер бе убеден, че най-голямата опасност за Германия са Съединените щати. Целта на германската политика трябваше да бъде задържането на Америка вън от войната. Вярно бе, че Германия гладува заради съюзническата морска блокада. Русите обаче нямаше да могат да издържат още дълго. Щом капитулираха, Германия щеше да овладее богатите западни и южни райони на Руската империя с техните просторни житни поля и бездънни петролни кладенци. Тогава цялата германска армия щеше да може да се съсредоточи на Западния фронт. Това беше единствената надежда.

Щеше ли обаче кайзерът да го проумее?

Днес щеше да бъде взето окончателното решение.

Над покритата тук-там с преспи полска местност се пропукваше бледен ден. Толкова далеч от сраженията Валтер се чувстваше като избягал от час ученик.

— Трябваше да съм се върнал на фронтовата линия преди седмици — каза той.

— Явно армията те иска в Германия — отвърна Ото. — Ценят те като разузнавач-анализатор.

— Германия е пълна с по-възрастни хора, които могат да го вържат не по-зле от мен. Да не си пуснал връзките си?

Ото сви рамене.

— Смятам, че ако се ожениш и имаш наследник, може да бъдеш прехвърлен където си поискаш.

Валтер невярващо попита:

— Държиш ме в Берлин, за да ме накараш да се оженя за Моника фон дер Хелбард?

— Нямам властта да го направя. Във Върховното командване обаче може и да има хора, които разбират необходимостта от съхранението на знатните фамилии.

Това беше неискрено и Валтер щеше да възрази, но колата свърна от пътя, мина през пищно украсена порта и потегли по дълга алея, оградена от дървета с опадали листа и покрита със сняг морава. В края на алеята се намираше грамадна постройка, най-голямата, която Валтер беше виждал в Германия.

— Замъкът Плес? — попита той.

— Да.

— Огромен е.

— Триста стаи.

Излязоха от колата и влязоха във фоайе с размерите на железопътна гара. Стените бяха украсени с глигански глави, обрамчени от червена коприна. Огромно мраморно стълбище водеше към приемните на първия етаж. Половината живот на Валтер беше минал в разкошни сгради, но този замък беше нещо изключително.