Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
После зададе първия въпрос. Както обикновено, въпросът беше добър.
— Ако Франция бъде унижена и загуби територии, то според Вашия анализ, лорд Фицхърбърт, това ще дестабилизира Европа.
Фиц кимна.
— Но ако Германия бъде унижена и загуби Елзас и Лотарингия — което несъмнено ще стане — то това ще стабилизира Европа.
Етел видя, че Фиц за малко се стъписа. Не очакваше тук, в Ийст енд, да се натъкне на такива умни опоненти. Като интелект той не можеше да се мери с Бърни. На Етел малко й дожаля за него.
— Защо има такава разлика? — завърши Бърни и от мирната фракция сред публиката се разнесе одобрителен шепот.
Фиц бързо се окопити.
— Разликата е в това, че Германия е агресорът. Тя е брутална, милитаристична и жестока и ако сключим мир сега, това означава да наградим подобно поведение и да го насърчим в бъдеще!
Тези думи му спечелиха аплодисментите на останалата част от кликата и запазиха достойнството му. „Но доводът му е слаб“, помисли Етел. Мод се изправи и потвърди това.
— Войната не избухна по вина на една отделна държава! — каза тя. — Стана банално да обвиняваме Германия, а нашите милитаристични вестници насърчават тези небивалици. Ние помним нахлуването на Германия в Белгия и говорим за него, сякаш не е било провокирано от нищо. Забравихме мобилизацията на шест милиона руски войници на германската източна граница. Забравихме, че Франция отказа да обяви неутралитет. — Неколцина мъже я освиркаха. „Хората никога няма да ти ръкопляскат щом им казваш, че нещата не са толкова прости, колкото те мислят“, горчиво си рече Етел. — Не казвам, че Германия е невинна! — възрази Мод. — Аз казвам, че нито една страна не е невинна. Аз казвам, че ние не воюваме за стабилността в Европа или за справедливост за белгийците, или за да накажем немския милитаризъм. Ние воюваме, защото сме прекалено горди да признаем че сме сгрешили!
Един униформен войник стана да говори и Етел с гордост установи, че това е Били.
— Бих се при Сома — започна той и публиката стихна. — Искам да ви кажа защо загубихме толкова хора там. — Етел долови силния глас на баща им и спокойната му убедителност и разбра, че от Били би излязъл отличен проповедник. — Нашите офицери ни казаха, че щурмът ще е като разходка в парка. — Тук той обвинително посочи Фиц.
Етел видя как Фиц неловко се размърда в стола си.
Били продължи.
— Казаха ни, че нашата артилерия е разрушила противниковите позиции, унищожила е окопите и е смазала укритията, и когато ние стигнем другата страна, ще видим единствено убити немци.
Етел забеляза, че той не се обръща към хората на трибуната, а се оглежда, обхваща с настоятелния си поглед цялата публика и се старае ничии очи да не се откъсват от него.
— Защо ни казаха тези неща? — попита Били и сега погледна право към Фиц и заговори отсечено. — Защо ни казаха неща, които не са истина?
Публиката почна да мърмори в знак на съгласие.
Етел видя как лицето на Фиц потъмнява. Знаеше, че за мъжете от неговата класа обвинението в лъжа е най-тежката обида, Били го знаеше.
— Германските позиции не бяха унищожени, както установихме ние, когато попаднахме под обстрела на картечниците — каза той.
Реакцията на слушателите стана по-шумна.
— Позор! — провикна се някой.
Фиц стана да отговори, обаче Бърни му каза:
— Един момент, моля, лорд Фицхърбърт, нека ораторът се доизкаже.
Фиц седна и енергично заклати глава.
Гласът на Били се извиси.
— Провериха ли нашите офицери с помощта на въздушното разузнаване и чрез пращането на патрули какви са действителните щети, които нашата артилерия нанесе на германските позиции? И ако не, то защо?
Фиц пак стана. Беше разгневен. Някои от слушателите го аплодираха, други го освиркваха.
— Вие не разбирате! — каза той.
Но гласът на Били надделя.
— Ако знаеха истината, защо ни казаха друго? — викна той. Фиц също се развика, половината от публиката вече крещеше, обаче гласът на Били се чуваше над всички.
— Имам един прост въпрос! — ревна той. — Нашите офицери глупци ли са, или лъжци?
V
Етел получи писмо, написано с едрия, уверен почерк на Фиц на скъпата му хартия за писма с фамилния герб. Не споменаваше срещата в Олдгейт, но я канеше в Уестминстърския дворец на следния ден, вторник, 19 декември, в галерията на Камарата на общините, за да чуе първата реч на Лойд Джордж като министър-председател. Тя беше въодушевена. Никога не беше смятала, че ще види Уестминстърския дворец отвътре, нито пък че ще чуе своя герой да говори.