Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Уилям отваря първо последното писмо и изважда оттам осем сгънати фирмени бланки с надпис ТЪТЪЛ И СИН, СПЕЦИАЛИСТИ ПО РАЗЧИСТВАНЕ.
Приложеното писмо гласи:
„Уважаеми господин Ракъм,
Прилагаме списък на всичко, което бе спасено от частично изгорялата на 21 септември 1875 година къща на «Горъм Плейс» № 11, в Нотинг Хил. Всички вещи, които не присъстват в поместения по-долу списък, вероятно са изгорели или откраднати от безскрупулни лица, появили се на мястото на пожара преди представителите на нашата фирма.
Категория I: Напълно или изцяло невредими находки
1 котка (понастоящем подслонена от нас, моля уведомете ни какво да предприемем по-нататък с нея)
1 печка
1 кухненски шкаф с четири чекмеджета
различни кухненски принадлежности, тенджери, тигани и т.н.
различни храни, подправки и т.н.“
Уилям прелиства по-нататък, чете различни части от списъка:
„Различни гравюри в рамки, а именно:
«Летен ден» от Едмънд Коул
«Набожният бедняк» от Алфред Уин Форбз
«Без име» от госпожа Ф. Клайд
«Мъдрите девици и леко верните девици» от Джон Брамлет, Кралска Академия…
Книги, общо 371, предимно на религиозни теми (пълният списък на заглавията може да бъде представен при поискване)
Глобус на месингова стойка, леко обгорял…“
Уилям вече не може да се удържи и изсумтява, обзет от болка и раздразнение. Леко обгорял глобус! За какво му е леко обгорял глобус — и не само на него, а на когото и да било?! В бъркотията, настъпила след смъртта на Хенри, Уилям реши, че ще прояви здрав разум, ако прибегне до услугите на тази фирма, да не би разни непочтени бедняци да нахлуят и ограбят къщата, но как да постъпи сега, след като предотврати тази неприятност? Къде да дене останките от вещите, които Хенри е притежавал приживе? Ако не може да върне брат си в плът и кръв, каква полза да притежава печката или легена му?
Уилям хвърля списъка на бюрото си, става от стола и отива до прозореца на кабинета. Оглежда градината пред къщата си, а после и улицата, по която според Агнес се разхождат ангели. Но сега по нея се виждат само невзрачни минувачи — и всички те са ниски и изгърбени в сравнение с високата, смело изправена фигура на Хенри. Ах, къде е сега високият, смел Хенри! Уилям се пита дали не е лицемерно да скърби за брат си, който толкова го дразнеше приживе. Но явно кръвта си е кръв.
Те прекараха детството си заедно — нима не е така? Уилям се опитва да си припомни мигове от детските им години, от времето, когато Хенри е бил малък и стената на набожността още не ги бе разделила. Но не си спомня почти нищо. Вижда само смътни образи, като неумело направени снимки, на две момчета, които си играят по ливади, които отдавна са се превърнали в улици, и спомените за детството им са погребани в основите на новите къщи.
Що се отнася до по-късните години, то спомените му за Хенри не се отличават с братска привързаност. Уилям си спомня брат си като студент, вижда го как крачи целенасочено по обляната от слънце морава към библиотеката, притиснал куп книги към гърдите си, и се преструва, че не чува веселите подвиквания на Уилям, Бодли и Ашуел, които са се разположили на пикник наблизо. После мислите му забързват напред и той си припомня бедната къщурка на Хенри, натъпкана до тавана с книги и вещи, съпътствали един живот, посветен на вярата. В тази къща нямаше и помен от кутии за пури, възглавници, алкохолни напитки или каквото и да било друго, което би могло да привлече посетители. Той си спомня как Хенри се отбиваше в дома им почти всяка неделя, за да разтълкува по-интересните и предизвикващи размисъл части от проповедта, които брат му би могъл да пропусне.
Уилям си налага да се върне по-назад във времето, и вижда пред себе си дванайсетгодишния Хенри — след като семейството е прочело общата молитва, момчето чете свое собствено съчинение на тема „Отношението между физическия труд и работата за извисяване на духа“. Как се въртяха само прислужниците, насядали по-назад, по своя собствена йерархия, и как се чудеха дали трябва да ръкопляскат или да запазят почтително мълчание, когато прочитът свърши!
— Много добре, много добре — заяви тогава Хенри Ракъм Старши. — Какъв умен син имам, а?