Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Рена пристъпи от крак на крак, питайки се дали не е на погрешното място. Беше усетила смъртта на княза в средата и по демонските пепелища там знаеше и че всичките му сили са загинали отведнъж, но ядроните бяха направили именно този окръг център на нападението си неслучайно. Нова закрила още имаше най-слабата голяма защита и можеше да бъде неутрализирана от кой да е каменен демон дори с недотам точен мерник. Неспособните да се бият вече бяха извозени до лечебницата, но останалите трябваше да удържат колкото бе възможно по-дълго. Ако Нова закрила паднеше, Хралупата щеше да се окаже в обсега на демоните.
— Ще се оправим — рече Роджър, сякаш четейки мислите ѝ.
Рена погледна него и съпругите му. Бяха облечени в ярки цветове като жонгльорска трупа, а булата им бяха подрязани и разкриваха плътните им устни, за да могат да се носят безпрепятствено гласовете им. Беше странно, че тези устни, разкрити така както бяха и у всяка друга тесианска жена, у тях изглеждаха толкова скандално, но наистина бе така. Красианците сякаш го усещаха още по-силно. Шарумите все хвърляха по някой поглед към жените и се разсейваха. Кавъл видя един от хората си да го прави и го удари с тъпото на копието си, като му излая нещо на красиански.
— Какво беше това? — попита тя.
Роджър добре спотайваше чувствата си, ала миришеше на страх. Червенокосият жонгльор сви рамене и ѝ се усмихна.
— Или ще спечелим и ще покажем на света, че демоните не могат да ни сразят, независимо колко се опитват, или ще загубим и ще оставим на света песни за героизъм, от които хората да черпят смелост.
— По-скоро бих живяла — каза Рена, а нощта бе огласена от първите крясъци на ядроните. Под краката ѝ голямата защита оживяваше, огромен извор на сила, която тя все още не разбираше напълно. Можеше ли да черпи от него като Арлен? Дори да можеше, щеше ли да е достатъчно? Отново си спомни съпруга си, изпънат като на смъртен одър в лечебницата.
Откъм стената от дървета в началото на горичката срещу тях започна шумолене и тя прегърна страха и тревогите си, изпъна гръб. Когато го стори, усети как в нея се вля сила. Устата ѝ се напълни със слюнка. Ако ще мрат, да мрат в бой.
— Лъкове готови — провикна се тя и останалите вдигнаха оръжията си.
Красианците не бяха стрелци, но всеки имаше по три копия, две за хвърляне и едно за близък бой.
— Тук започваме ние — каза Роджър, пристъпи напред и вдигна цигулката си. Започна да свири.
Аманвах и Сиквах надигнаха гласове, докосвайки яките на вратовете си.
Музиката се разгръщаше по сила и сложност и плетеше заклинание във въздуха, което държеше демоните надалеч също толкова сигурно, колкото и защитна мрежа. Рена знаеше, че ядроните са там — виждаше как светят сред дърветата, — но явно не можеха да се приближат. След няколко минути блъскащото ѝ сърце се поуспокои.
След това една канара се издигна високо във въздуха над дърветата.
— Внимавайте! — извика Рена. Енкидо вече дърпаше Аманвах встрани, а Рена грабна Роджър и Сиквах като малки деца и отскочи назад. Огромният камък се стовари на земята точно когато се приземиха, като наруши равновесието ѝ и ги обсипа с чакъл. Закашляха се от прахта, невредими, но камъкът бе свършил работата си.
Още щом музиката спря, от леса се изляха демони. Полските демони прииждаха с десетки, а след тях — и огнените. Идваха и други, с яркобели люспи. Рена никога не беше виждала подобни, но от историите на Арлен можеше да ги познае — снежни демони.
Някой изкрещя и стрелците пуснаха залп от скъпоценните си защитени стрели. Прицелът им бе случаен, а целите се движеха бързо, ала бяха толкова много, че голям брой от стрелите все пак попаднаха където трябва. Няколко от демоните паднаха, но повечето продължиха напред.
— Не стреляйте бе, идиоти! — изкрещя Рена. — Голямата защита още работи!
И наистина ядроните стигнаха до защитата и моментално бяха отблъснати насред ярък магически проблясък. Рена се зачуди какъв е бил смисълът от нападението, докато един камък не падна право на главата на един от стрелците и го уби на място. Въздушният демон направи широк завой и се отдалечи, ала идваха още, с камъни в лапите си.
— Стреляйте по въздушните! — извика тя.
Новорайзънци вдигнаха лъковете, но страхът им лесно се долавяше, треперещи ръце, които трябваше да са стабилни и сигурни. Дори със светлината на голямата защита нощта бе много тъмна и обикновените хора не можеха да видят демоните така, както ги виждаше Рена. Няколко от демоните паднаха и се блъснаха в защитната мрежа, след което се плъзнаха надолу по нея като птици, ударили се в стъкло, но повечето стрели изчезнаха безцелно в тъмнината.