Торбарите [bg]

Светлината от настолната лампа на бюрото, грееща в лицето му, го правеше още по-привлекателен от обикновено. Тя застана на прага, приковала очи в него. Почувства как сърцето й запулсира странно.

— Но аз се тревожа за вас, докторе. Работите извънредно много.

— Няма нищо — отвърна той с безжизнен глас. Обърна се да я погледне; очите им се срещнаха и се приковаха едни в други. Сякаш бе попаднала в някаква вихрушка и стремително се въртеше. Усети как краката й се разтрепериха и бързо се подпря с ръка на рамката, за да не падне. Думи не излязоха от устните й; продължаваше да го гледа безмълвна.

— Не ви ли е добре, мис Дентън?

Положи отчаяни усилия да поклати глава.

— Добре съм — прошепна тя, насилвайки погледа си встрани. — Добре съм. — Обърна се внезапно и изтича нагоре по стълбата.

Дори не бе разбрала, че я е последвал, докато не я улови пред вратата на апартамента. Топлотата на ръката му, сграбчила рамото й, проникна през тънката престилка.

— Боите ли се от мен, Джени? — запита дрезгаво той.

Тя го погледна в лицето и видя страданието в очите му. Странна слабост я завладя и щеше да падне, ако той не я бе задържал.

— Не — прошепна тя.

— Тогава какво ви е?

Тя загледа надолу, без да проговори, а топлината на ръката му сякаш възпламени огън в нея.

— Кажете ми! — настоя той и я раздруса.

Тя го погледна и сълзите бликнаха от очите й.

— Не мога!

— Можеш, Джени, можеш — уверяваше я той. — Зная какво чувстваш. Същото каквото и аз. Когато заспя, само теб сънувам, искам да те почувствам до себе си.

— Не! Моля ви се! Не е редно.

Силната ръка на хирурга я улови за брадичката.

— Обичам те, Джени — заяви той. — Обичам те.

Тя го загледа в очите, наблюдавайки как лицето му идва все по-близо към нея, после устата му се залепи на нейната. За миг затвори очи, чувствайки как огънят я обгръща цялата. Рязко извърна лице встрани. Пристъпи назад към стаята. Той влезе подир нея и затръшна вратата с крак.

— И ти ме обичаш — продължи безпощадно той. — Кажи го!

Тя го гледаше напрегнато, с широко отворени очи.

— Не — прошепна тя.

Той пристъпи още една крачка и силните му пръсти се впиха дълбоко в раменете й.

— Кажи го! — дрезгаво заповяда той.

Почувства се съвсем отпаднала, когато отново я докосна. Не можеше да извърне очи от лицето му.

— Обичам те — изрече отмаляла тя.

Той пак притисна уста в нейната и я целуна. Тя усети ръцете му под престилката, после пръстите му по гърба си, заети с разкопчаването на сутиена, гърдите й се измъкнаха от затвора и зърната се озоваха щастливи в дланите му. Тръпки на опиянение я разтърсиха и тя едва не падна.

— Моля ви се, недейте — прошепна тя, едва раздвижвайки устни под неговите. — Не бива.