Жив или мъртъв [bg]

Емира видя ръката, която замахна към лицето му и спря. Той неволно мигна… но клепачите му не се поместиха… А? Опита да вдигне глава и я помести на сантиметър-два, но я отпусна. Какво ставаше? Поиска да свие дясната си ръка в юмрук и да дръпне белезниците и тя се подчини, но спря и падна обратно върху дървената маса, а пръстите му се отвориха сами…

Нима тялото му вече не му принадлежи? Какво е това. Размърда крака и те помръднаха леко, съвсем леко, както трябваше, както правеха още отпреди да има детски спомени, по команда от мозъка, който управляваше и цялото му тяло. Заповядай на ръката си, е писал философът неверник, и тя се движи, заповядай на съзнанието си и то се съпротивлява. Но съзнанието му работеше, а тялото отказваше. Какво е това? Изви глава, за да огледа стаята. Въпреки командите главата му не се завъртя — не го послушаха и очите. Виждаше белите панели на окачения таван. Опита да фокусира върху тях, но очите му не действаха както трябва. Имаше чувството, че тялото му сякаш е чуждо — усещаше го, но не можеше да го командва. Заповяда на краката си да помръднат, но те само трепнаха леко и се отпуснаха безволево. Като на труп.

„Какво е това? Умирам ли? Това ли е смъртта?“

Но не беше смърт. Знаеше го и…

За първи път Емира усети наченките на страха. Не разбираше какво става. Знаеше само, че ще е много лошо.