![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Но не можеше да застави тялото си да направи каквото и да е. Всичко беше болка. Той виждаше и чуваше единствено болка. Дори Аллах беше болка…
Аллах му причиняваше това. Ако всяко нещо на света е по Божията воля, означава ли това, че Бог е пожелал тази болка за него? Нима е възможно? Не е ли Аллах богът на безкрайната милост? Къде, по дяволите, е неговата милост сега? Изоставил ли го е Аллах? Защо?
Защо?
ЗАЩО?
След това мислите му преминаха в безсъзнанието, където го изпрати раздиращата болка.
Електрокардиографът отчете първите неравномерни сигнали. Те привлякоха вниманието на Пастермак. Обикновено в операционната зала той имаше задължение като анестезиолог да наблюдава жизнените параметри на пациента. Това включваше и наблюдение на апарата за електрокардиограми и той всъщност имаше доста голям опит като кардиолог диагностик. Сега трябваше много да внимава. Не искаха да убият този безполезен шибан боклук, за което той съжаляваше. Можеше да му даде смърт, която малцина някога са изживявали, като подходящо наказание за престъпленията му, но не беше екзекутор, а медик и затова се въздържа до ръба на високата и смъртоносна канара. Не, този ще трябва да го върнат към живота. Затова Пастермак посегна към дихателната маска. „Пациентът“ му сега беше в безсъзнание. Докторът притисна маската върху лицето му и натисна бутона, при което апаратът нагнети въздух в отпуснатите и омекнали дробове. Пастермак вдигна поглед.
— Добре, засичайте времето. Сега го карам да диша. Несъмнено пациентът е в безсъзнание и вкарваме въздух в дробовете му. Според мен това ще отнеме три-четири минути. Може ли някой от вас да дойде тук?
Чавес, който се намираше най-близо, дойде веднага.
— Сложи тези електроди на гърдите му и ги дръж там.
Динг постъпи точно така, като се извърна, за да погледне електрокардиограмата на екрана. Сигналът изглеждаше спокоен, повтарящ се редовно, но не в синусоидален ритъм и жена му сигурно щеше да разбере какво става, но за него всичко изглеждаше като в някой филм по телевизията. От лявата му страна доктор Пастермак натискаше бутона на дихателния апарат през равни интервали от по осем или девет секунди.
— Какъв е резултатът, докторе? — запита Чавес.
— Сърцето му е спокойно сега, когато получава кислород. Дитилинът ще спре да действа след още две минути. Когато тялото му започне да мърда, значи всичко почти е свършило. Аз ще му подавам въздух още четири минути — отговори лекарят.
— Какво му се случи сега?
— По-добре никога да не разбереш. Причинихме му същото като при масиран инфаркт. Би трябвало да е изпитал силна болка — истински неприятна. Заслужава си я, но със сигурност е била адски шибана. След две минути ще видим как ще реагира, момчета, но знайте, че е прекарал нещо, което никой не би искал да се повтори. Вероятно си мисли, че е видял дъното на ада. Ще видим как му се е отразило… след две минути.
Изминаха четири минути и тридесет секунди, преди краката му да мръднат. Доктор Пастермак погледна електрокардиограмата на уреда и се отпусна. Емира вече не се намираше под въздействието на дитилина и мускулите му сега се подчиняваха на нервите, както и трябваше.
— Ще бъде в безсъзнание няколко минути, докато мозъкът му се налее напълно с богата на кислород кръв — обясни анестезиологът. — Ще го оставим да се събуди нормално, а после ще си поговорим с него.
— Какво ще е умственото му състояние? — запита Кларк. За първи път виждаше нещо подобно.
— Зависи. Предполагам, че е възможно да остане силен и да се съпротивлява, но не го очаквам. Изживял е уникално и много, много разрушително нещо. Няма да иска то да се повтаря. Изживял е болка, при която раждането е като пикник в Сентръл парк. Мога само да гадая колко ужасно е било. Не знам дали друг го е преживявал, освен хора, които са оцелели след масиран инфаркт, но обикновено те не помнят болката. Мозъкът не функционира така. Той заличава силната болка като защитен механизъм. Но не и този път. Той ще помни изживяното, ако не и самата болка. И ако това не го уплаши повече от всичко досега, значи пред нас е Джон Уейн на амфетамини. Такива хора не съществуват. Има едно усложнение — религиозните убеждения. Те понякога са доста силни. Е, ще видим колко са силни, но ще ме изненада, ако започне да се съпротивлява.