Жив или мъртъв [bg]

Под контрола на ФБР и Службата за вътрешна сигурност почти успялото нападение с хлор на кораба „Лосан“ се представяше като пожар в трюма.

Към четири часа през първия ден във вилата на Хендли, когато изкуствено красивите жени и квадратночелюстни мъже, които водеха следобедните новини по кабелните телевизии, обявяваха в унисон, че президентът Едуард Кийлти ще направи обръщение към американския народ към осем вечерта източно време, Кларк стана и се зае да търси Пастермак. Намери доктора в дърводелската работилница на Хендли, която представляваше голяма плевня зад къщата. Тезгяхът с плот от чинар сега представляваше импровизирана медицинска маса с халогенни работни лампи, дихателен апарат „Дрегер“, машина за електрокардиограми и дефибрилатор, комплектован с електроди за превръщане на нередовното биене на сърцето в нормален синусоидален ритъм. Машините бяха съвсем нови, току-що извадени от кашоните на производителите, които стояха един върху друг на метър-два встрани. Всичко тук се намираше в пълна готовност, освен почетният гост, настанен в една от спалните под наблюдение на смени от Чавес, Джак и Доминик.

— Всичко готово ли е? — запита Кларк.

Пастермак натисна два-три бутона на машината за електрокардиограми, която отговори с няколко очевидно удовлетворителни пиукания. Докторът изключи машината и погледна Кларк.

— Да.

— Колебания ли имаш?

— Защо мислиш така?

— Докторе, ти съвсем не си професионален играч на покер.

Пастермак се усмихна.

— Не умея да крия чувствата си. Сигурно е заради Хипократовата клетва — трудно е да се отърси човек от нея. Но десет години съм мислил по въпроса. След единадесети септември не можах да реша дали е въпрос само на отмъщение, или нещо повече, нещо като доброто на нацията и прочее.