Жив или мъртъв [bg]

Въпреки че щяха да открият причината чак на следващия ден, благодарение на прехванато от Службата за вътрешна сигурност съобщение, Кларк и хората му бяха излезли от входа на главния тунел със своята завързана и смълчана жертва, но там не ги посрещна шум от хеликоптери и сирени, а мъртвешка тишина. Точно както Кларк подозираше, маршрутът на техния хеликоптер по шосе 95 и навлизането във въздушното пространство над планината Юка не беше останало незабелязано от радарите около полигона на ВВС „Нелис“ и ядрения полигон „Невада“. Сигналът за тревога, който в нормалния случай би означавал идване на хеликоптери и охрана от базата на ВВС „Крийч“, се оказа блокиран заради пробната пратка от ядрената централа в Калауей. Оказа се, че някъде в неизбежния и често неразгадаем бюрократичен процес Министерството на енергетиката е забравило да предупреди ВВС, че са се отказали от хеликоптерния ескорт на камиона. За базата „Крийч“ отвлеченият ЕС-130, на който пристигнаха Кларк и екипът му, беше въздушното прикритие на пратката.

Дали от страх или от подозрение, че пътниците му наистина са добрите, Марти бе послушал заповедта на Кларк „да се навърта наоколо“ и беше изчакал в машината целият екип да пристигне тичешком по сервизния път. Двадесет и пет минути по-късно всички се намираха в „Парагон Еър“, където установиха, че Марти пак ги е послушал и е пазил радиомълчание.

— Надявам се, че няма да съжалявам за това — каза той, когато всички излязоха от машината.

— Може никога да не разбереш, но постъпи добре, приятелю — отговори му Кларк, след което избърса своя пистолет и го остави на пода пред пътническата седалка. — Дай ни един час време и викни полицията. Покажи им пистолета и ме опиши.

— Какво?

— Направи го. Така ще останеш извън затвора.

„Освен това не съм лесен за намиране“ — помисли си Кларк.