Жив или мъртъв [bg]

— Е? — запита той.

— Нашият гост е имал неприятен предобед — обясни Хендли. — Сега трябва да говорим с него. Това е твоята задача, Джери.

— Изглежда ми в безсъзнание — отбеляза Раундс.

— Ще остане така няколко минути. Но ще се оправи — поясни и обеща Пастермак.

— Господи, достатъчно хора ли сме тук? — запита след това Раундс.

В залата имаше повече хора, отколкото на събрание на някой управителен съвет. После внесоха и телевизионна камера, която Доминик постави на триножник, а около тезгяха закачиха и брезентовите завеси, които направиха предишната вечер. Хендли кимна на Доминик да натисне бутона на камерата и обяви извън кадър часа и датата. Разбира се, Гавин Биъри щеше да промени гласа му по-късно. Доминик пусна отново записа и го обяви за чист.

— Мога ли да правя каквото си искам? — запита Раундс тихо, но Кларк стоеше съвсем близо.

— Защо не? — отговори той. — В случая няма правила, Джери.

— Точно така.

Шефът по разузнаването си отбеляза, че Кларк умееше да се изказва съвсем на място.

Кларк се запита дали трябва всички да носят каубойско облекло — дънки, колани с кобури и големи шапки, за да объркат Саиф докрай. Но вероятно щеше да е по-добре да не усложняват нещата. Обикновено ако мислиш прекалено много за тях, объркваш всичко и не стигаш никъде. Простите неща са по-добри. Почти винаги.

Кларк отиде до масата и видя, че Саиф сега мърда и се извива в съня си. Готов е да се събуди. Щеше ли да се изненада, че е жив? Дали ще помисли, че е в ада? Защото със сигурност не е в рая, по дяволите. Вгледа се внимателно в лицето му. Вече мърдаха и малките мускулчета. Онзи беше готов да се присъедини към света. Кларк реши да остане на мястото си.

— Джон? — обади се Чавес.

— Да, Динг?

— Много кофти е било, а?

— Така казва докторът. Той е специалистът.

— Исусе.

— Бъркаш боговете — отбеляза Кларк. — Този сигурно очаква да види Аллах или дявола.

„Май аз мога да го заместя“ — каза си Джон. Огледа се. Джери Раундс изглеждаше неспокоен. Хендли го изпрати на разпит, при който абсолютно всичко е подготвено и няма пропуск. Но Джон знаеше, че никой не може да не се почувства малко особено в тази ситуация.

Изведнъж усети, че няма измъкване оттук. Осъзна, че всичко това го връхлита.

„Мамка му“ — каза си Кларк. Какво ли трябва да каже на това копеле? Тази работа е за психиатър. Или за сериозен ислямски духовник или теолог, или както ги наричат? Мюфтия? Нещо такова. Човек, който познава исляма много по-добре от самия него.

Но този наистина ли е мюсюлманин? Или човек с мераци към политиката? Дали самият той знаеше какъв е? В кой момент става човек онова, което твърди, че е? Тези въпроси се оказаха прекалено задълбочени за Кларк. Твърде задълбочени, мамка им. А клепачите на човека трепкаха. После се отвориха и Кларк се вгледа в очите му.