Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Точно под нея имаше балкон.
Не, вече го нямаше.
Тя се стовари върху простора с пране, който се скъса под тежестта й, полетя стремглаво надолу покрай гола тераса, нацвъкана с курешки от гълъби, и се просна по очи върху купчина смет. Остана да лежи дълго, без да помръдне.
Това беше проблемът с градовете. Нищо не си стоеше на мястото. Този балкон го беше използвала поне пет пъти досега, когато оглеждаше имението. Вдигна едната си ръка. После другата. Размърда крака. Нищо счупено дотук. Всъщност нищо по нея не беше пострадало кой знае колко. За щастие мъртвите не страдаха много от гордост, тъй че въпросното падане беше без значение, реши тя.
И чак тогава напипа ръждясалата желязна пръчка, стърчаща от челото й. Изтичаха благовонни течности и замъгляваха погледа й. Шурк я опипа с пръсти. Беше се забила през костта, чак до задната част на черепа, ако можеше да се съди по стържещия звук, когато я подръпна.
— Мозъкът ми е станал на каша — каза тя високо. — Но всъщност дали изобщо го използвам? Едва ли. Все пак имах ли навика да си говоря сама преди? Май не.
Стана — бе затънала до колене в боклука — и си помисли дали да не изтръгне пръчката със сила. Но това можеше да оплеска нещата още повече. В края на краищата пръчката стърчеше не повече от педя. Нямаше как да не се забележи, но пък не беше и толкова забележима, колкото две педи примерно. Визитата при Техол Бедикт изглеждаше належаща, макар и само заради безкрайните му съвети, които с удоволствие щеше да откаже.
Уви, налагаше се да изчака да падне нощта, осъзна тя, защото нямаше начин да се добере до дома му, без да я видят. Имаше време — някога, — когато обичаше да привлича внимание. Обичаше възхитените погледи, а и винаги й доставяше удоволствие да си изтъкне прелестите. Но цяла пръчка, щръкнала от главата й, според всички стандарти щеше да е наистина прекалено модерна. Някои хора нямаше да одобрят такива нововъведения.
Натъжена, Шурк Елале седна в боклука. И зачака да падне нощта.
— Какво е станало с краката на кревата ми?
— Трябваха ни дърва, господарю.
— Добре, но защо само трите?
— Рекох да спестя другия за по-късно. Намерих и една торбичка с нещо, може да е чай.
— Хм. — Техол се надигна. — Просто съм изумен, че съм проспал всичко.
— Страшно беше уморен, господарю.
— Мда. Което е разбираемо, като се вземе предвид колко зает бях. А бях зает, нали?
— Не бих могъл да кажа, защото самият аз бях твърде зает, за да забележа. Но вярвам на твърденията ти, господарю. Определено спа като човек, който е бил зает.
— Изглежда достатъчно убедително доказателство. Мен поне ме убеди. Е, и аз работих до изнемога, а ти твърдиш, че също си имал много работа. Да чуем.
— Добре, господарю. Повече или по-малко приключихме с крилата на Вечния дом. Сухи са, основите са възстановени, работните ми групи почистват. Има някои оплаквания, че в Пето крило духало, но строго казано, това не е мой проблем.
— Защо пък ще духа, Бъг?
— Вероятно е свързано с методите на укрепване, които приложих, но те не го знаят.
— И защо заради твоите методи на укрепване трябва да духа? Бъг, дали не долавям в думите ти известно притеснение?
— Притеснение ли, господарю? Ни най-малко. Държиш ли да чуеш подробности по въпроса?
— След като го поставяш така, вероятно не. Та само с това ли се занимава вчера?
— Освен това бях тук-там, поразрових всички слухове из града да видя дали ще мога да измъкна някоя истина. Съответно съм съставил списък с факти.
— Списък? Чудесно. Обичам списъците. Те са толкова… подредени.
— Прав си, господарю. Да продължа ли? Значи, северната граница вече е в ръцете на Тайст Едур, както и всички крайбрежни градове вероятно чак до Стари Джедур. Смята се, че флотилиите на Едур са в Ъстърско море, срещу Лент, и следователно — оттатък залива Джедри. От това следва да се заключи, че възнамеряват да отплават нагоре по река Ледер. Вероятно с цел да се съединят със сухопътните войски. Ясно е, че Тайст Едур настъпват към Ледерас и възнамеряват да го завладеят и да вземат трона. Дали това ще доведе до капитулацията на цялото кралство предстои да се разбере. Лично аз мисля, че ще доведе. Колкото до протекторатите — те само ще се поизнервят малко. Обратното би било самоубийствено.
— Щом казваш. Е, толкова ли са могъщи тези Тайст Едур?
Слугата прокара пръсти през оредялата си коса и хвърли поглед към телохранителя, който стоеше мълчалив, както винаги, до таванския капак.
— За това също има безброй слухове, господарю. Бих рискувал със следните наблюдения, свързани с Тайст Едур. Новият им император владее ужасна сила, но магията на Едур не идва от традиционните им източници. Не от Куралд Емурлан, въпреки че той си остава в арсенала им. В битките до този момент са много разточителни в използването на духове-сенки и на демони Кенил’ра, като и едните, и другите участват с голяма неохота.