![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Д-р Нгуен беше любезен, както и онзи, който бе програмирал иисистента му. Той бе казал моля. От друга страна, изкуственият дракон бе застрашителен, високомерен и груб. Това имаше значение. И той мигна. Два пъти.
Добре.
Сега трябва да се приближиш плътно до прозореца.
Погледни шамандурата.
Изобщо не мигай с дясното си око.
Бин се поколеба само за момент, преди да се подчини. Любопитството го принуждаваше да го направи.
Отначало видя само цилиндрите с надписи върху тях — повечето на английски, надхвърлящи оскъдните му познания по този език. Успя да различи различни отвори, лещи и устройства. Някои от тях сигурно вземаха проби от въздуха и водата и бяха част от планетарна мрежа, която измерваше показанията на водата. В другия край на платформата зърна пипалото на дракона-робот, което се опитваше да се включи в някакъв порт за данни.
„Добре… и какво се опитваме да…“
Едва не подскочи и не се дръпна от изненада, когато сцената се понесе към него и приближи една част от най-близкия цилиндър. Разбира се, в увеличаването на картината нямаше нищо ново. Но никога досега подобно нещо не се бе случвало в собственото му око!
Остана неподвижен, доколкото можеше. Явно иипетното имаше начин да манипулира органичната му леща… и да използва мускулите около нея, за да я насочва. Потисна усещането, че някой е овладял тялото му и го е оставил безпомощен.
„Кога животът ми наистина си е бил само мой?“
Увеличаване и проследяване… Погледът на Бин бързо се спря върху едно от блестящите стъкла, през които шамандурата сигурно се взираше ден и нощ към небето, било то бурно или ясно, изчакваше търпеливо, събираше данни за огромния и все така разрастващ се Голям модел на света. Изведнъж блестящата леща изпълни дясната половина от полезрението му… и Бин затвори лявото си око, за да може сцената да се превърне във всичко. В неговата вселена. Един-единствен диск от защитен оптичен кристал…
… който изведнъж проблесна в синкавозелено! С още по-голям потрес Бин осъзна, че цветът беше дошъл от собственото му око — и се бе разпространил навън, като прехвърли разстоянието и се свърза…
„Не знаех, че имплантът е способен на това.
Съмнявам се, че дори д-р Нгуен го е знаел.“
Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не се дръпне назад или да примигне.
Почти сме вътре.
Но не съвсем.
Изглежда, че…
Реещите се символи останаха извън конуса на зрението му, но въпреки това можеха да се разчетат. Пулсираха настойчиво.
… трябва да притиснеш окото си в прозореца.
Бин се дръпна. От самата мисъл да го направи му призляваше.
Пен Сян Бин, трябва да го направиш.
Моля те, направи го или всичко е изгубено.
Тих стон се помъчи да се изтръгне от гърлото му и Бин едва успя да го сподави, наред с внезапното повдигане. Стисна зъби. Единственото, за което можеше да мисли, бе как да преодолее основния органичен рефлекс, предаван още от времето, когато далечните му прадеди са излезли от морето. Смазващото желание да избяга от болката, от нараняването, от страха…
… срещу команда от много по-късно появили се части от мозъка. Да продължи напред.
И той задържа клепача си с два пръста, изсумтя тихо и решително приближи главата си към стъклото.
Беше лошо.
Добре.
Не толкова силно.
Задръж.
Задръж.
Задръж.
Задържа, докато зеленикавите проблясъци прехвърчаха между органичната му леща и стъклената на шамандурата… и отраженията отскачаха в дясното му око като вихър от рикоширащи точки. В един момент обърканата му ретина сякаш гледаше самата себе си — куп кръвни телца и сензорни клетки. Напълно се замая от безкрайното — бездънно — отражение на Пен Сян Бин, което изглеждаше много по-голо и разкриващо душата му от всяко отражение в огледало.
А междувременно друга част от него безстрастно се питаше: „Откъде знам какво е «ретина»? Нима вече и собствената ми памет не е моя?“
По-лошо. Стана много по-лошо, когато морският дракон като че ли долови, че става нещо. Трептенето му се усили и в подобната на черво клоака отекна глухо ръмжене. Бин отвърна, като стисна зъби и се притисна още по-силно към прозореца.
Цялата представа за време изчезна, разтворена в болка. Малкият прозорец сякаш беше обхванат от огън. С помощта на стъпалата, краката и гърба си трябваше да води война със самия себе си, а инстинктивната част от него изглеждаше много по-разумна от онова, което вършеше с волята си! Сякаш се опитваше да нахрани някакво чудовище със собственото си око.