Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Нощното небе се озари. Въздухът се изпълни с могъщ рев и земята се разтресе, когато окопите се сринаха върху демоните в тях. Ударната вълна събори дърветата наблизо и смаза полските демони като плужеци.
Впримчен във волята на трите демона, Арлен не можеше да помръдне, но и нямаше нужда, защото в това състояние нищо физическо не можеше да го нарани. Опита се да запази хладнокръвие, докато сякаш цяла вечност чакаше връзката между защитите да се разпадне, макар това да се случи само няколко секунди след това.
В този миг на стъписване Арлен се откъсна от клопката на мисловните демони и избяга по най-близкия магически път. Усети притегателната сила на защитената мрежа на Хралупата и се озова там, извличайки енергия, както удавник гълташе въздух. Магията изтласка болката и отчаянието, но Арлен не изгуби време да ѝ се наслаждава. Незабавно се издигна във въздуха, за да потърси противника си.
Мисловният демон, още в недоумение от загубата на голямата си защита, лесно се забелязваше — пътеводен фар в нощта. Събратята му не бяха излезли от собствените си големи защити и оставаха в безопасност. Колкото и да бяха почтителни към него, Арлен познаваше тези същества вече достатъчно добре, за да знае, че никога не биха рискували себе си, за да му помогнат. Себеотрицанието им бе също толкова чуждо, колкото любовта.
Мимическият демон на възрастния княз ядрон във формата на огромен полски демон търчеше към господаря си с невероятна скорост, но още не беше стигнал дотам. Арлен извлече магия от Хралупата и нарисува няколко огнени и ударни защити, за да изпрати огромно огнено кълбо към ядрона. Не притежаваше нищо от изтънчеността на нападението им срещу него, но не бе моментът за изтънченост.
Демонът видя атаката и се дематериализира със скоростта на мисълта, ала магията се движеше по-бързо от мисълта — ударът пристигна, докато мисловният демон все още бе отчасти в тялото си, така че уби и него, и мимикът му незабавно.
Както и преди, смъртният писък на княза изпрати вълни от енергия във въздуха, по-силни от кое да е буре с гръмоносни пръчки. Търтеите на повече от километър във всяка посока умряха на място от шока и дори Арлен сложи ръце на слепоочията си в опит да успокои болката.
Другите Умове със сигурност също бяха почувствали това, защото демоните, биещи се с дърварите и хората на Тамос, ако и да не загинаха, изпаднаха в пълно объркване. Арлен погледна към хората си и осъзна какво е струвала арогантността му. В минутите, в които бе приклещен мисловно, добре организираните търтеи бяха взели тежки жертви.
Камъни и дървесни стволове бяха разпилени по полето насред потрошените тела на хора и коне. Нямаше и следа от капитан Гамон, а Тамос, опръскан целият в сукървица, бе изгубил коня си и се биеше с копие и щит срещу каменен демон. Клетва тичаше без никого на гърба си и прегазваше полски демони свободно, а Рена тичаше до нея и не ѝ отстъпваше.
Гаред още се крепеше на коня си, но на гърба на Лавина се намираше и Дъг, в безсъзнание. Войската бе устояла свирепо на ядроните, но Ядрото можеше да изплюе неограничено количество чудовища, а всеки човешки живот бе незаменим.
Гледката на мъртвите и ранените изпълни Арлен с гняв и той извлече отново сила от защитната мрежа, пренебрегвайки паренето по кожата си. Изпрати ударна вълна в една купчина полски демони, разчиствайки пътя за бягство.
— Назад — разпрати той гласа си до всички. — Не се паникьосвайте, но се изтеглете към голямата защита колкото можете по-бързо. Засега свършихме работа.
Още два пъти той изпепели глутници демони, за да помогне на хората си да се върнат на безопасно място. Използва същите защити, които използваше и Лийша, за да тегли влага от въздуха и да напоява градината си, за да удави няколко полски демона, които се опитаха да подгонят оцелелите.
Когато всички бяха в безопасност, Арлен се обърна към запасите от канари и дървета на ядроните и се зае да ги унищожава.
Черпеше толкова много енергия, че цялата защитна мрежа започна да гасне. Гърлото и носът на Арлен пареха неистово, сякаш беше налапал шепа красиански пиперки. Мускулите го боляха и ноктите му се нагорещиха. Когато примигваше, усещаше очите си сухи и болезнени.
Но оставаха още запаси, така че той не спираше да извлича магия, докато накрая всичко пред погледа му угасна и той започна да пада.