Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Така е. Но не смятам, че някой ще се съгласи да отиде до острова. Времето е лошо.
— Ами ако ида да попитам?
— Разбира се — въздъхна Родригес. — Разбира се, че можете да попитате.
И така малко след единайсет часа в тази дъждовна сутрин тя се оказа на паянтовия дървен кей с раница на гърба. На кея бяха привързани четири лодки, които силно миришеха на риба, но около тях нямаше жива душа. В далечния край на кея обаче имаше едно значително по-голямо корабче и около него се суетяха хора. Отстрани привързваха червен джип „Ранглър“ и го готвеха за товарене заедно с няколко цилиндрични метални контейнера и дървени сандъци. Когато мина край колата, не можа да не й се възхити — беше специално оборудвана и разширена до размерите на „Ланд Роувър Дифендър“ — мечтата на всички нейни колеги. Мина й през ум, че преустройването е струвало ужасно много пари и че не всеки изследовател би могъл да си позволи подобно нещо.
Двама американци с широкополи шапки стояха на кея и подвикваха на работниците, когато джипът се издигна нагоре и с помощта на един допотопен кран бе качен на борда. Чу как единият от тях извика: „Внимателно! По-внимателно!“, когато колата се стовари тежко върху дървената палуба.
— По дяволите! Внимавайте!
Няколко души започнаха да пренасят сандъците. Стоманените контейнери бяха качени с крана.
Сара Хардинг отиде при най-близкия от мъжете и заговори учтиво:
— Извинете, питам се дали не бихте могли да ми помогнете?
Мъжът я изгледа. Беше среден на ръст, с червеникава коса и безизразно лице. В новия си костюм за сафари изглеждаше нелепо. Човекът й се стори напрегнат и недружелюбен.
— В момента съм зает — отговори той и се обърна. — Мануел! Внимавай! Това е чувствителна апаратура.
— Съжалявам, че ви безпокоя — настоя тя. — Името ми е Сара Хардинг и се опитвам да…
— Не ме интересува, дори да сте Сара Бернар и… Мануел! По дяволите! — Размаха ръце. — Ей, ти там! Да, ти! Дръж този сандък изправен!
— Опитвам се да стигна до Исла Сорна — продължи Сара. При това цялото поведение на мъжа се промени коренно. Обърна се към нея бавно и попита:
— До Исла Сорна? Да не би случайно да имате нещо общо с доктор Левин?
— Да, имам.
— Е, проклет да съм! — възкликна той и изведнъж на лицето му се разля топла усмивка. — Нямах представа! — Протегна й ръка. — Аз съм Лу Доджсън от корпорация „Биосин“. Това е сътрудникът ми Хауърд Кинг.
— Здравейте — кимна й другият мъж. Хауърд Кинг беше по-млад и по-висок от Доджсън и изглеждаше хубав по калифорнийски. Сара веднага разпозна типа — класически второстепенен мъжки екземпляр, винаги готов да се подчини. В поведението му имаше и нещо странно: отдръпна се от нея, сякаш се смущаваше от присъствието й, за разлика от Доджсън, който преливаше от сърдечност.
— А там горе — добави Доджсън и посочи палубата — е третият ни човек, Джордж Бейзълтън.
Сара видя едър мъж, който оглеждаше сандъците, качвани на борда. Ризата му беше мокра от пот.
— Всички ли сте приятели на Ричард? — попита тя.
— Отиваме при него — кимна Доджсън, — за да му помогнем. — Поколеба се, намръщен. — Но той не спомена нищо за вас…
Сара изведнъж си даде сметка как изглежда в очите на този човек — ниска трийсетгодишна жена, с изпомачкана риза, къси панталони и тежки ботуши. След продължителното пътуване дрехите й бяха мръсни, а косата — несресана.
— Познавам Ричард от Иън Малкълм — каза тя. — С Иън сме стари приятели.
— Разбирам — кимна Доджсън. Продължаваше да я гледа, сякаш поради някаква причина се съмняваше в думите й. Почувства се длъжна да обясни:
— Бях в Африка. Реших да дойда тук в последната минута. Обади ми се Джак Торн.
— А, да, Джак. — Мъжът кимна и, изглежда, се успокои, като че ли чутото обясняваше всичко.
— Добре ли е Ричард? — попита Сара.
— Надявам се. Защото сме тръгнали при него с цялото това оборудване.
— Веднага ли тръгвате към Сорна?
— Ако времето се задържи — отговори Доджсън и погледна към небето. — Ще сме готови след пет-десет минути. Ако искате — добави той весело, — можете да дойдете с нас. Ще се радваме на компанията ви. Къде е багажът ви?
— Нося само това — отвърна Сара и посочи малката си раница.
— Пътуваме леко, а? Е, мис Хардинг, добре дошла на борда.
Сега се държеше съвсем приветливо и открито. Контрастът с начина, по който я посрещна, бе удивителен. Кинг обаче продължаваше да се държи дистанцирано и определено смутено. Беше с гръб към нея, преструваше се на много зает, не преставаше да крещи на работниците да внимават със сандъците, на които с шаблон бе изписано „Биосин Корпорейшън“. Сара имаше чувството, че отбягва погледа й. Все още не беше видяла добре третия. Всичко това я накара да се поколебае.