Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Поглеждаха към двамата и намираха, че този вече понадебелял мъж застаряваше бързо, а жената до него беше млада. Намираха, че Томас Буденброк изглеждаше посърнал — да, тази беше единствено правилната дума за него въпреки просто смешната донякъде суетност, с която се докарваше той, докато Герда не беше се изменила почти никак през тия осемнадесет години. Тя изглеждаше като консервирана от нервната студенина, в която живееше и която лъхаше от нея. Тъмночервените й коси бяха запазили напълно цвета си, хубавото й бяло лице — съразмерността си, а снагата й — своята стройност и високото достолепие. В ъглите на донякъде твърде малките й, донякъде твърде приближени кестеняви очи лежаха все още онези синкави сенки... Никой нямаше вяра в тия очи. Те гледаха странно и хората не бяха в състояние да разгадаят какво беше написано в тях. Тази жена, чийто нрав беше тъй хладен, тъй прикрит, затворен, резервиран и недружелюбен и която изглеждаше да изразходва малко жизнена топлина единствено за музиката си, будеше неопределени подозрения. Хората измъкнаха малко прашната си психология, за да я приложат спрямо съпругата пи сенатор Буденброк. Тихата вода често е дълбока. Някои люде са хитри лисици. И тъй като все пак желаеха да доближат целия въпрос малко повече към себе си и изобщо да узнаят и да разберат нещо, тяхната скромна фантазия ги наведе на мисълта, че не може да бъде друго освен това: хубавата Герда сигурно мами малко стареещия си мъж.

Внимаваха много и не мина дълго време, докато сметнаха единодушно, че Герда Буденброк в отношенията си към господин лейтенант фон Трота, меко казано, преминава границите на нравствеността.

Рене-Мария фон Трота, родом от Ренания, служеше като старши лейтенант в една от пехотните дружини, които бяха на гарнизон в града. Червената яка отиваше хубаво на черните му коси, които бяха вчесани настрани, а вдясно бяха отметнати назад от челото като висок, гъст и къдрав гребен. Но макар че снагата му изглеждаше едра и яка, цялата му осанка, движенията му, а така също начинът да говори и да мълчи правеха крайно невойнишко впечатление. Той обичаше да мушне едната ръка между копчетата на полуотворената си куртка или да седи с буза, опряна върху опакото на ръката си; поклоните му бяха лишени от всякаква пъргавина, не се чуваше дори да чукне токовете си, а към униформата върху мускулестото си тяло се отнасяше небрежно и своенравно като към цивилен костюм. Дори тесните му юношески мустачки, спуснали се косо надолу към ъглите на устата — мустачки, които още не можеха да бъдат юначно засукани, — допринасяха за засилване на това невойнишко общо впечатлеше. Но най-забележителни у него бяха очите: големи, извънредно лъскави и толкова черни, че изглеждаха като бездънни, пламтящи глъбини. Очи, които се спираха замечтани, сериозни и блещукащи върху предмети и лица.