Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Двете с Лесли имахме само няколко минути, после тя трябваше да тръгва за училище, а аз отново се посветих на дълбокия сън. Докато пред вратата ми не се чуха високи гласове и една червено руса глава не се показа през вратата.
— Добро утро! — поздрави господин Марли сковано.
Ксемериус, който дремеше в долния край на леглото ми, се сепна.
— Какво прави пожарната сирена тук?
Придърпах завивката чак до брадичката ми.
— Пожар ли има? — попитах не особено остроумно адепта.
Според майка ми чак следобед трябваше да ме вземат за елапсиране. И то не директно от кревата, за бога!
— Това наистина е прекалено, млади момко! — извика един глас зад него. Беше пралеля Мади. Тя побутна леко господин Марли и се вмъкна покрай него в стаята ми. — Явно ви липсват маниери, иначе не бихте нахлували така в спалнята на една девойка.
— Да, аз също още не съм готов за светска визита — отбеляза Ксемериус и облиза предната си лапа.
— Аз... аз — започна да заеква господин Марли с червено като домат лице.
— Това наистина не е прилично!
— Лельо Мади, не се меси! — Третият човек, който се появи, бе Шарлот, с дънки и отровнозелен пуловер, подчертаващ косата й, която сякаш пламтеше като огън. — Господин Марли и господин Бруър само трябва да вземат нещо.
Явно господин Бруър бе младият мъж с черен костюм, който сега също се появи на сцената. Номер четири. Започвах да се чувствам така, сякаш се намирам на Виктория Стейшън* в час пик. При това стаята ми нямаше дори приблизително подходящата квадратура.
* Една от големите гари в Лондон. — Бел. прев.
Шарлот се промъкна напред, използвайки лактите си.
— Къде е ковчежето? — попита тя.
— Доносничка, доносничка влезе в къщата! — запя Ксемериус.
— Кое ковчеже?
Продължавах да седя като закована под завивката ми. Изобщо не исках да ставам, защото все още носех изцапаната пижама и определено не исках да се показвам така пред господин Марли. Достатъчно бе, че ме вижда с рошава коса.
— Много добре знаеш! — Шарлот се надвеси над мен. — И така, къде е?
Къдриците на пралеля Мади се изправиха от възмущение.
— Никой да не докосва ковчежето! — заповяда тя изненадващо властно.
Но далеч не можеше да се мери с остротата в гласа на лейди Ариста.
— Маделин! Нали ти казах да останеш долу?! — Сега и баба ми прекрачи прага на стаята ми, с изпънат като свещ гръб и високо вирната брадичка. — Това не те засяга.
През това време Шарлот си бе пробила път през навалицата, отивайки до вградения гардероб, бе го отворила и сега сочеше ковчежето.
— Ето го!
— Разбира се, че ме засяга. Това е моето ковчеже — отново извика пралеля Мади, този път с отчаяние в гласа. — Само го дадох назаем на Гуендолин!
— Глупости! — отсече лейди Ариста. — Ковчежето принадлежеше на Лукас. Вече се питах къде ли е било през всичките тези години. — Тя ме измери с леденосините си очи. — Млада девойко, ако Шарлот се окаже права, не бих искала да съм на твое място.
Придърпах завивката още малко по-нагоре, като се чудех дали съвсем да не се скрия под нея.
— Заключено е — обяви Шарлот, надвесена над ковчежето.
Лейди Ариста протегна ръка.
— Ключът, Гуендолин.
— Не е у мен. — Гласът ми прозвуча глухо, което се дължеше на завивката. — И не разбирам какво...
— Не бъди толкова твърдоглава — прекъсна ме лейди Ариста.
Ала тъй като преди малко Лесли отново си бе окачила ключа на врата, не ми оставаше нищо друго, освен да съм „твърдоглава“.
Шарлот започна да претърсва чекмеджетата на бюрото ми и пралеля Мади я перна през пръстите.
— Засрами се!
Господин Марли се прокашля.
— Ако разрешите, лейди Монтроуз, в Темпъл разполагаме със средства и начини да отворим ключалката и без ключ...
— Средства и начини — Ксемериус изимитира потайния му тон. — Звучи, сякаш в някой метален лост има нещо магическо. Скапан самохвалко!
— Е, добре, тогава вземете ковчежето с вас — обяви лейди Ариста и се обърна към вратата. — Господин Бърнард — чух я да вика, — придружете господата до долу.