Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Можем да опитаме да те вмъкнем в спалнята няколко секунди преди това — предложи Лукас. — Ще изчезнеш, преди изобщо да са разбрали какво...

В този миг на вратата се почука.

— Лукас, вътре ли си?

— Скрий се! — изсъска Лукас, но аз вече бях реагирала. С безразсъдно смел скок се хвърлих под бюрото, тъкмо навреме, преди вратата да се отвори и да влезе лейди Ариста. Можех да видя само краката й и подгъва на пеньоара й, но гласът й не можеше да бъде сбъркан.

— Какво правиш тук долу посред нощ? Да не би това да са сандвичи с риба тон? Нали знаеш какво каза доктор Уайт?

Тя се отпусна с въздишка върху стопленото от мен кресло. Сега вече я виждах до раменете, които държеше изправени, както винаги. Дали и тя можеше да зърне част от мен, ако завъртеше глава?

Жената зацъка с език.

— Току-що при мен дойде Чарлс. Той твърди, че Гленда го заплашва с бой.

— Олеле! — възкликна Лукас, ала прозвуча странно спокойно. — Бедното момче! А ти какво направи?

— Налях му чаша уиски — отвърна баба ми и се разкиска.

Затаих дъх. Лейди Ариста се кискаше? Никога досега не я бях чувала да го прави. Винаги се учудвахме дори когато се смееше, но кискането беше нещо съвсем различно. Това беше все едно да изсвириш опера на Вагнер на блок флейта.

— А после започна да плаче! — продължи баба ми презрително. Сега вече звучеше отново като самата себе си. — Заради което аз имах нужда да изпия чаша уиски.

— Това е, моето момиче. — По гласа на дядо познах, че се усмихва, и изведнъж ми стана леко на душата. Двамата изглеждаха щастливи заедно. (Е, или поне от шията надолу — онази част от тях, която виждах.) Едва сега си дадох сметка, че всъщност не съм имала вярна представа за брака им.

— Време е къщата най-сетне да се освободи от Гленда и Чарлс — каза лейди Ариста. — Може ли да се окаже, че децата ни не сполучиха в избора си на партньори? Джейн, съпругата на Хари, е ужасно скучна, Чарлс е слабохарактерен, а Никълъс е беден като църковна мишка.

— Но прави Грейс щастлива, а това е най-важното.

Лейди Ариста се изправи.

— Да, но и на фона на останалите, от Никълъс най-малко се оплаквам. Много по-лошо щеше да е, ако Грейс бе останала с онзи невъзможен честолюбивец Де Вилърс. — Видях как се потресе. — Всички от Де Вилърс са отвратително арогантни. Надявам се, че и Люси ще се осъзнае.

— Мисля, че Пол прави изключение. — Дядо се подсмихна. — Той е добро момче.

— Не вярвам. Ябълката не пада по-далеч от дървото. Ще се качваме ли горе?

— Исках да почета още малко...