Бъдеще [bg]

Поднася към устните си комуникатора, шепне нещо и в целия хьб моментално изгасват лампите, изключва се, хакнат, куполният екран. В тъмнината се чува как се хлопат синхронно десетките врати на дълъг влак и той се отправя от тъмната утроба на хьба към светлината, към живота.

Ето го подаръка на Хесус Рокамора по случай кръщаването на внучката му.

Таен подарък.

Прости ми, Ел. Ти беше нормален тип. Само че светът не се дели на черно и бяло, не се дели на добро и зло. Само да можеше да разбереш. Да застреляш човек, когото познаваш от четвърт век само защото той може да издаде плана за спасение на детето ти, с което се познаваш от два месеца - това правилно ли е, или неправилно? Не знам, Ел, не съм сигурен.

В нищо не съм сигурен.

Около мен - обезпокоен шепот, женски писъци.

Но само след няколко минути екранът светва отново, примигват сънено лампите и отмерен баритон съобщава от небето, че малката техническа неизправност е отстранена, че няма причини за паника, че всички тези десет милиона души могат да живеят, както са живели по-рано, и да вървят, където им скимне.

И те вярват, и се успокояват, и бързат към влаковете си, които се приближават към гейтовете, натъпкват се в тях и отлитат със скорост петстотин километра в час - към всички краища на континента, към Варшава, към Мадрид, към Лисабон, към Амстердам, към София, към Нант, към Рим и Милано, към Хамбург, към Прага, към Стокхолм и Хелзинки и къде ли не още.

Само аз оставам на мястото си.

Толкова заминаващи и аз трябва да ги изпращам всичките. На добър час!

Комуникаторът отдавна е смазан и мога да говоря на глас каквото си искам. В тази блъсканица, в това вавилонско стълпотворение така или иначе никой няма да ме чуе и никой няма да ме разбере - но тези, с които ми е нужно да говоря, ги няма тук.

Ерих Шрайер.

Поздравявам те, Ерих. Ти вкара в задника на баща ми огромен ключ, за да му навиеш пружината, ти сам умори майка ми, ти доведе до самоубийство жената, която беше готова да я замени, ти изби всички, които ти пречеха, ти превърна всички чужди грешки в свои победи, ти ще станеш президент на Европа, а чучелата на твоите врагове и чучелата на твоите приятели ще ти пеят „Осанна“.

Ти ще бъдеш мъдър президент, ти ще бъдеш безсмислен президент, ти никога няма да напуснеш поста си и твоята Партия няма да слезе от власт; вие ще управлявате безкрайно, както драконът управлява приказните царства, както Големият змей управлява Русия.

Ти си неуязвим за емоциите. Теб не могат да те надхитрят. Чест е човек да бъде твой инструмент и е велико щастие да бъде твой съюзник.

Благодарен съм за предложението ти, но аз съм пас.

Ти ми предложи да забравя всичко, което се е случило, и да си върна всичко обратно. Но аз не мога да забравя нищо от онова, което се случи, и не искам да го забравям: Анели, нашето пътуване в страната на моето не сбъднало се детство и нашата щастлива нощ в бордея, където всяка минута ми е таксувана с цена, която никога не бих могъл да заплатя, нашите разходки по смрадливите и задушни булеварди и посещението ни при бременната й майка - без което не бих могъл да простя на своя баща; моята собствена майка и онази стая в твоя дом, Ерих, стая зад толкова дебело стъкло, че тя не би могла да бъде чута през него нито от мен, нито от Рокамора, нито от Исус Христос; моя баща, на когото ти жив му съдра кожата, с когото ме запозна час преди екзекуцията му, когото се опита да екзекутираш чрез собствените ми ръце; интерната, в който ме възпитаваха и закаляваха; моята служба във Фалангата; млечните тъмни петна върху синята рокля; спящите момиченца в барселонския католически приют; целия град, отрупан с бъдещи трупове.