Бъдеще [bg]

В асансьора - екрани с новинарски емисии. Течащ надпис - за това, че последният от лидерите и идеологът на Партията на живота Хесус Рокамора е решил да прекрати борбата и да се предаде на властите.

- Не пропускай вечерното му обръщение! - обажда ми се Шрайер.

- Какво направихте с него?

- С оригинала имаш предвид? - пита той. - Нима има значение? Казвам ти, телата нямат особена ценност.

- Той... Той още ли е жив?

- Ако на някого изведнъж му домъчнее за Рокамора, може да се обърне към мен. Моите момчета могат да изобразят каквото си поискат. Дори неща, на които Хесус никога не е бил

способен. От разкаяние до бащина любов. - Той се смее. - Какви са плановете ти, Ян?

- Бих искал да прекарам още малко с детето си.

- Още малко - подчертава Шрайер и изчезва.

Бих искал да отведа малката Ана в Барселона, още веднъж да й разкажа там за майка й, да й покажа къде там ние с нея се разхождахме, но тази Барселона, която ни трябва, вече я няма; там сега всичко е чисто и мирише на рози или свежа мента; няма задимени булеварди, няма скариди, опържени в синтетично масло, няма улични танцьори, жонгльори и гълтачи на шпаги, карнавални шествия, семейни вечери, където една тава с ориз с къри стига за трийсет гърла; няма деца, седящи на коленете на дядовците си, няма графити с искания за справедливост по стените, няма раждания и няма смърт. Няма я бабата на Ана, младата Марш, няма го Радж, който обеща да ни приеме като родни хора. Всичко това го няма. Саждите са изчегъртани, лайната са изчистени, децата са депортирани. Аз самият унищожих Барселона, предадох я и я унищожих; в отговор на моите молитви върху нея бяха изсипани потоци кипяща сяра. Но самият аз не си отидох от нея, така и не успях да си отида. Останах там, сярата се изливаше върху главата ми, аз изгорях там и останах там завинаги, призрак в град на призраци.

И всичко, което мога да ти разкажа, малка Ана, нямам право да го произнасям на глас. Мога само да си го мисля, защото иначе този човек, който иска да те вземе от мен, ще чуе всичко. Ще си говоря с теб беззвучно, Ана; ти няма да усетиш разликата - ти нали така или иначе няма да ме запомниш, няма да запомниш нито една моя дума. Може би у теб ще останат усещания - топлината на моето тяло, отзвуците от моя глас, чуждото мляко, с което те храних последния ден. Обичам те и ще се постарая да прекарам с теб колкото се може повече време, преди да те дам завинаги.

В кафенето не ни обслужват, ами да си гледат работата; отиваме в Градините на Ешер и си устройваме пикник на тревата. Ддем сандвичи от трейдомата, позволявам си малко текила -разбира се, „Картел“. Здрасти, Базил. По дяволите, сега страшно ми е нужна малко текила. Сандвичи с хранителна каша, тревата не може да се мачка - ами нека; всичко това е по-добре от нищо. Не обръщам внимание на младежите, които се пулят в нас, снимат ни - нас, изродите - с комуникаторите си.