Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Едва ли е бил някой от българските родове. По-вероятно е имал среща с християнин, което означава славянин. Във Вътрешния град не живеят много от тях. Значи изборът ти се стеснява - включи се в разговора и Бранко.
- Ще ми трябва списък на всички важни родове, живеещи тук - каза Климент. - Както и разрешението да ги разпитам, ако се наложи.
Дукум кимна с глава.
- Ще получиш списъка още този следобед. Ще предупредя всички, които живеят в двореца, да те приемат и сътрудничат. Но не очаквай радушно посрещане - кавханът се засмя.
- Ще го имам предвид - отвърна Климент и се обърна към Бранко. - Чудя се - започна той, - чудя се защо Грод е бил сам. Винаги когато съм срещал нощни патрули, те се движат по двама. Ако Грод е патрулирал, не би ли трябвало с него да има войници? Ако не е патрулирал, какво точно е правил през нощта по улиците?
Ченето на Бранко увисна.
- Въобще не бях помислил за това призна си чигатът.
- Наистина е странно. Грод не би трябвало да е сам. А не ми спомена нищо за войници.
- Добро попадение. Ти ни даваш надежди, писарю! Продължавай в същия дух - боилът изглеждаше искрено доволен.
- Искам да помоля за нещо - отговори Климент.
- Казвай - разпери ръце Дукум и мускулите му се очертаха ясно под гънката кожена риза.
- Казах ви за Мария. След смъртта на Закарий няма къде да живее, нито какво да яде. Сама няма да се справи, а е добра душа. Мислех си, не може ли да й се намери някаква работа в двореца?
- Прати я в кухните. Да потърси някой от помощник-готвачите. Ще кажа да я вземат без много въпроси - обеща великият боил.
- Благодаря - поклони се Климент и напусна кабинета.
Докато вървеше по коридорите, той се замисли какво да предприеме оттук нататък. Новото убийство значително променяше нещата. Писарят си бе мислил, че ще има достатъчно време да разследва на спокойствие. Няколко седмици, защо не и месец. Според това, което му бе казал Дукум, предишните убийства са били извършвани на големи интервали. Новото престъпление бе последвало неочаквано бързо. Това поставяше Климент в неизгодна ситуация. Дукум ясно му бе заявил, че трябва да действа колкото се може по-бързо. Кавханът се притесняваше, че ако убийствата не спрат и престъпникът не бъде наказан, Дукум и Борис ще изглеждат слаби. Дали убиецът не целеше точно това?
Ясно кой щеше да има най-голяма изгода от подобна ситуация. Независимо дали българи и славяни действаха по своя воля, или бяха пионки в играта на друг, Византия щеше да бъде крайният печеливш. Време беше да навести Атанасий.
„Дали не подцених тази нишка?“, помисли си писарят, вървейки към резиденцията на византиеца. В Константинопол имаха богат опит в религиозните борби.
„И преследвания“, каза си Климент, докато завиваше по една от малките каменни улички.
С възцаряването на Лъв III през 726 година бе започнала странната борба с иконите. Прикрити под привидно благочестиви пориви да не изродят християнството в култ, властите бяха забранили иконите и бяха остъргали стените на църквите. Идеята бе по-проста - да се вземат богатствата на манастирите и християнските имения, чиито изби бяха пълни със сребро, злато и всякакви ценности.
Жертви в тази борба паднаха както висши архиереи, така и обикновени вярващи. Масови гонения разтърсиха империята, всеки, в чийто дом бе намерена икона, бе заплашен от смърт или ослепяване.
„Дали нашите ханове не са взели пример от Византия, погвайки християните?“, зачуди се писарят.
Борбата бе продължила почти 120 годни. Възкачването на престола на малолетния Михаил III през 842 година и идването на власт на силно религиозната му майка Теодора, горещ привърженик на иконите, бе сложило край на гоненията.
Теодора, която хич не си поплюваше, изхвърли патриарха Йоан Граматик от Патриаршията и сложи на негово място приятеля на любовника си Теоктист Методий. Обяви се единение на черквата, но вече бе късно. Ново еретично учение разтърси основите на империята. От Армения се бяха появили павликяните. Те вярваха, че всеки може сам да общува с Бога, че светът е разделен на добро и зло и черквата и нейните свещеници са по-скоро на страната на злото, отколкото на доброто.
Климент въздъхна, облегна се на една от каменните стени и загледа синьото небе.
„Докога ли хората щяха да се избиват заради Бог?“, запита се той.
Възползвайки се от разделението в черквата, предизвикано от иконоборците, павликяните бяха станали по-силни, влиянието им се разрастваше и те превземаха все повече сърцата на обикновените хора.
„Господарите са лоши, защото ни карат да им работим даром или да умираме за тях в безсмислени войни, свещениците са още по-лоши, защото ни казват да слушаме господарите“, тихо редяха павликяните и където минеха, оставяха след себе си много свои съмишленици. Не един и два павликянски бунта бяха разтърсвали Византия и въпреки кървавото им потушаване, ереста набираше сила.