Смъртта на една марионетка [bg]

— Виж го, пребледня.

— Беше доста глупаво. Откога се сдоби с ясновидски способности?

— Защо до премиерата? — попита Николас, възвръщайки цвета на лицето си.

— Защото след това всички ще знаят. Обещаваш ли?

— Да пукна, ако проговоря.

— Ти обаче си първи.

Николас сподели тайната си, като гледаше ту единия, ту другия. Ейвъри стоеше като риба с отворена уста, зяпнал от изненада и удоволствие. Тим почервеня, после пребледня, после пак почервеня. Той се обади пръв:

— В моята кабина.

Николас кимна утвърдително.

— Какво нахалство!

— Даже повече от нахалство — изкикоти се Ейвъри; обзет от задоволство, той се клатеше напред-назад върху стола. Николас го оприличи на онези кръгли кукли с тежест отдолу, дето колкото и силно да ги буташ, пак се връщат в изправено положение. — Но… откъде знаеш, че е Дейвид, щом не си видял с кого е Кити?

— В театъра нямаше никой друг. Само аз, Кити, която се появи в гримьорната след десетина минути, и Дейвид в склада за декори. Пък и той, и баща му често идват по-рано. Но никога толкова рано.

— Ти не заключваш ли вратата на кабината? — попита Ейвъри.

— Заключвам я. Но на таблото в помещението за реквизит има резервен ключ — обясни Тим и добави: — Вече ще го взимам и него вкъщи. Абе този Дейвид — продължи Тим — не е ли малко… прост. За Кити, имам предвид.

— Констанца е доста буйничка — изкикоти се Ейвъри. — Сигурно направо те е разтресла, а, Нико. Ако си падаш по такива неща де.

— О — изчерви се Николас, — не бих казал.

— Все пак той е хубаво момче — продължи мисълта си Тим, — пък който и да е, би бил глътка въздух след Еслин. Да спиш с Еслин, сигурно е все едно да си легнеш със статуята на принц Албърт. — Тим дръпна маншета на ризата си. — Почти и петнайсет е. Най-добре да ида да видя какво е положението.

Взе си бутилката и тръгна с бърза крачка по коридора, а Ейвъри припна след него. Николас хукна след тях.

— Ей, ами вашата тайна?

— Ще почакаш.

— Имам време. Редът ми е чак след двайсет минути.

— Аз въобще нямам излизане — обади се Ейвъри. — Аз мога да му кажа.

— Ще му го кажем заедно.

Тим пробва първо да отвори вратата на кабината си, после извади ключа.

— Дейвид поне е заключил след себе си.

Отвори вратата и за миг тримата застинаха на прага; Ейвъри трепереше като хрътка, хванала диря. Навирил топчестия си нос (доколкото е възможно), той душеше, сякаш се надяваше да долови с обонянието си някаква по-особена миризма, останала в задушната стаичка след извършения грях.

— За Бога, Ейвъри.

— Извинявай.

Образът на Кити отново връхлетя съзнанието на Николас — толкова жив и ярък, че му се стори невъзможно в това малко помещение да няма никакви следи от присъствието й. Забеляза едва забележимите линии по стъклото, оставени от свличането на голите й лопатки.