Смъртта на една марионетка [bg]

Свърза двете имена, без да иска, но веднага се поздрави за мъдрия ход — така обяви своето неведение относно всичко, станало преди появата му в гримьорната, и заблуди Кити. Но после изведнъж му хрумна друго. Ами ако тя всъщност е била в кабината с Еслин? И по-странни неща са се случвали. Семейните двойки, казват, понякога се нуждаят от по-особени обстоятелства и необичайни преживявания, за да се възбудят. Като в онази пиеса на Пинтър36. Той се връща „неочаквано“ следобед, а тя е с обувки с десетсантиметрови токчета. Но това сигурно става, след като е минал век от сватбата и двамата са си омръзнали до смърт? А Кармайкълови се ожениха едва ли не вчера. Кити уточни:

— О, днес Еслин работи до шест и половина. Аз дойдох рано с моето малко сузуки. Трябва ми много време да се приготвя. Всъщност — усмихна се тя и красивите й устни му напомниха на нежна роза, — когато пристигнах, очаквах да те намеря тук.

— Ъъ… не — заекна Николас. — Опитах да се измъкна, но днес управителят бдеше много зорко.

— О, колко жалко! — Още една топла усмивка, изпълнена със съчувствие. — Можехме да изрепетираме общите ни сцени.

Николас пое удара на усмивката (лек като перце, но право в слънчевия сплит) и коленете му омекнаха. Мрачно посегна към дръжката на вратата. За първи път в живота си прокле ентусиазма, довел го толкова рано в „Латимър“, когато никой не бе очаквал да го завари там. После се зачуди как, по дяволите, щеше да се концентрира на сцената в това си състояние. Застави се да си припомни, че Кити си е просто Кити. Хубавичката, глуповатата, обикновената Кити. Глупостта й и фактът, че е напълно безлична като актриса, при други обстоятелства щяха да са достатъчни да гарантират пълното му безразличие към нея. И щом умът му го разбира, разсъждаваше Николас, защо и слабините му, които все още горяха, пламнали от възторг, не се успокоят и не се подчинят на разума. Докато той продължаваше да се противопоставя на този внезапен прилив на плътски желания, Кити взе телена четка и започна да разресва косата си така, че да открие лицето си. Сега, без ореола от златни къдрици, то изглеждаше много по-сърцевидно.

Николас прецени, че е по-заострено, отколкото би трябвало, за да има нежната красота на истински сърцевидното лице. Остро. Даже може да се каже като на язовец. После тя отвори уста, напълни влажната розова кухина с фиби и започна да закрепя косата си на кок. При това движение гърдите й изпъкнаха. Разтеглиха блузата. И тогава, пред очите на Николас, всички копчета излязоха от илиците си. Дрехата се разтвори и малките й изящни гърди изскочиха, двойно зашеметяващи поради отражението им в огледалото. Кити стана и с леко, предизвикателно възбуждащо движение като с вълшебна пръчица освободи тялото си от всичките му одежди, с изключение на украсените с дантели копринени чорапи и високите до бедрата ботуши. После се обърна, стъпи с единия крак здраво върху седалката на стола и го повика с пръст.