Смъртта на една марионетка [bg]

Николас я закачи на кръста си и тръгна към сцената, преговаряйки си под носа репликите, предшестващи неговата поява; сърцето му запърха, подгонено от предчувствие как на премиерата ще се спъне в проклетата сабя и ще пльосне по очи, ала бързо се отърси от това черногледство. След малко, с тихи стъпки, заглушавани от меките му маратонки, той се изкачи на сцената. Застина за миг, сърцето му пак се качи в гърлото — наполовина от ужас, наполовина от удоволствие, — случваше му се при всяко излизане на сцената, дори в пустия театър.

Сега обаче театърът не беше празен. Чу се шум. Николас се стресна и се огледа. По седалките не видя никакъв човек. Обърна се и назад, откъдето дойде, но и зад кулисите нямаше никой. Тогава клекна и огледа наклонения под на залата, очаквайки да види как Райли дъвче нещо отвратително. Не съзря обаче никаква котка. И тогава пак се чу същият шум. Скърцащ звук. Някак провлачен. Както например би проскърцало мокро стъкло, ако влачиш пръст по него. Какво можеше да е това? И откъде идваше? След като провери сцената, залата и зад кулисите, Николас се почувства доста объркан. Докато се сети да вдигне глава.

Гледката, разкрила се пред очите му, бе толкова изненадваща, че няколко секунди мозъкът му отказа да осъзнае получения образ. В осветителната кабина на Тим имаше някой. Момиче. Николас преглътна тежко. Голо момиче. Голо поне докъдето се виждаше, тоест до кръста. По-надолу стъклената стена преминаваше в дървена. Жената, с разрошена руса коса и тесни рамене, се беше облегнала с гръб на стъклото. Когато извиваше тялото си, ето както сега, кожата й оставяше неравни влажни петна като перлени цветя. Пръстите на разперените й встрани ръце се свиваха и разпускаха по стъклото и точно те предизвикваха странния звук. Николас я позна. Още преди внезапно да извие тялото си така, че да открие малката заострена гръд и екзалтирания си профил. Очите й (слава Богу) бяха затворени. Стоеше като закован за пода, зяпаше ли, зяпаше, неспособен да откъсне поглед, а Кити се усмихна — искрена интимна усмивка, натежала от задоволство.

Другият в кабината трябва да беше клекнал или коленичил пред Кити. Ярки представи за онова, което сигурно правеше щастливецът, изпълниха мозъка на Николас и заляха цялото му същество с вълни от похот — оставиха го без дъх и с пресъхнало гърло. Вълната се поотдръпна, той пое няколко пъти дълбоко въздух и се замисли в какво неловко положение е изпаднал. Тогава отново се чу скърцащият звук. Николас видя как Кити се плъзга бавно надолу по стъклото, а лопатките й оставят две влажни успоредни следи. Докато изчезваше зад дървената стена, тя отново извърна глава и се засмя — дрезгав гърлен кикот, доста по-различен от обичайния й звънлив смях.