Смъртта на една марионетка [bg]

— Ще свърши работа.

— Дейвид! Дори на шега не бива да приказваш такива работи. Ще трябва да сложим още.

— Щом настояваш. — Бавната му усмивка й подейства успокоително. — Само се шегувах.

— Надявам се. — След няколко мига и тя му се усмихна, макар и доста нервно. Дейвид залепи по още един слой от двете страни на острието и този път, когато натисна върху страниците, остана само едва забележима следа.

— Хайде, Диърдре, живо, живо. Досега всички можехме да сме си прерязали гърлата по десет пъти.

— Извинявай, Харолд.

— Иди, когато си готова — съучастнически я посъветва Дейвид. — Не позволявай на този пън да те юрка. Банда шибани идиоти… Опа, извинявай за израза — бързо добави той.

— О, не се притеснявай — прошепна с разбиране Диърдре, — мина ми край ушите. Е, хайде сега да видим как се плъзга това — подкани по-високо тя и подаде бръснача на Еслин, който го пое предпазливо. — Първо го изпробвай на палеца си, ако искаш.

— Някой определено ще го изпробва на палеца си — отговори Еслин хладно и моментално й го върна. Диърдре послушно му показа, че „чудовището“ вече не хапе. Еслин процеди едно: „Хмм“, и колебливо го плъзна по кокалчетата на пръстите си, после натисна по-силно напред-назад.

— Изглежда, всичко е наред. Добре… Харолд?

Еслин изчака да привлече вниманието на всички и застана насред сцената прав, в поза на мъченик: ръце, кръстосани на гърдите; очи, зареяли поглед в необятния хоризонт, сякаш искаха да видят целия свят (по-късно Тим каза, че гледал като Едит Кавел37 преди разстрела). Заговори високо с обречен глас: „… От дълбините на своето униние ми се помолете… И аз ще ви простя. Vi Saluto!“ После отметна глава назад, вдигна бръснача с дясната си ръка и със замах го прокара по гърлото си. Бърз, драматичен замах от ухо до ухо. Настана ужасна тишина, после някой отрони:

— Получи се.

— Все едно видях как кръвта бликва — изграчи Доналд Евърард.

— Хората ще припаднат.

Еслин се захили. Представи си как хората припадат и това го изпълни със самодоволство. Харолд се завъртя така, че да обгърне всички с щастливата си усмивка.

— Знаех си, че ще се получи — възкликна той — още щом го измислих!

— Това именно е тайната на нашия успех — не сдържа сарказма си Николас, — просто работим под ръководството на човек, пълен с идеи.

— Е, аз, разбира се, не мога да го кажа за себе си — скромно сведе очи Харолд, омръзнал вече на всички с тази реплика.

— Аз пък останах с впечатлението — намеси се Дейвид Сми, — че Диърдре го измисли.

— Дейвид — прошепна Диърдре през масата, — недей. Няма значение.

— Диърдре облече идеята в слова — уточни Харолд — Аз това съм го замислил още преди седмици, докато планирах постановката. Тя просто улови моята идея във въздуха, така да се каже, и я изрече. Сега, ако всички сме се нахвалили, да продължим…