Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Ох, Наташка, хич не умееш да се преструваш — въздъхна Таня.

Излезе иззад бюрото си и я повика с жест към столовете за гости — пастрокът й неведнъж й беше обръщал внимание, че за да поговориш с човека, първо трябва да го накараш да се отпусне.

— С една дума, казаха, че искат таймаут и ще мислят още — Наталия все пак успя да завърши мисълта си.

— Нека мислят — небрежно подхвърли Таня.

В рекламния бизнес фразата „искам таймаут“ е евфемизъм за отказ и на Таня това й беше съвършено ясно, обаче нямаше никакви сили да се разстройва и по този повод.

Наташка внимателно се вгледа в лицето й (а тя се опитваше да изглежда безстрастна) и с изкуствен оптимизъм изстреля:

— Ще ги пипнем ние, Татяна Валериевна! Гарантирам!

— Възможно е — равнодушно кимна Таня. И за трети път, вече едва сдържайки се, кимна към столовете за гости: — Е, ще седнеш ли най-сетне?

Наташка много предпазливо седна (впрочем, въпреки че гледаше Таня с уплашен поглед, не забрави изящно да преметне крак връз крак, демонстрирайки новите си елегантни обувки).

Таня естествено ги забеляза и веднага ги похвали:

— Чудесни патъчки! „Серджио Роси“ ли са?

— Уви — въздъхна секретарката. — В „Роси“ не влизам, много са тесни, като за графини сякаш ги правят! Пък аз имам селски стъпала, за мен нещо по-простичко…

— „Бос“, например — рече Татяна (вече бе успяла да види марката върху тока). — На широка нога живееш, Наталия!

— Имаше разпродажба, страхотно намаление — промърмори секретарката.

А Таня си помисли: „Странна психология имаме в Русия… Хората си купуват скъпи неща, но никой не си признава колко всъщност струват. Цената варира в зависимост от това, кой ти е събеседник. За шефката са «обувки от разпродажба», съседката пенсионерка направо лъжеш, че са от пазара, но затова пък на приятелките си или на бившите си съученички казваш такава цена, че очите им направо се опулват от завист…“

Всъщност, сега хич не е ситуация, в която да разсъждава за особеностите на националното мислене. И не е време да очаква жегване по повод на това, че самата тя се появи на работа с вчерашните си дрехи. Наташка трепери като лист, явно не й е до заяждане. Интересно, защо ли е притеснена толкова?

Таня сърдечно попита:

— Наташа, а ти в течение ли си, че в агенцията ни сега има извънредни обстоятелства?

— За документа ли говорите? — веднага отвърна секретарката.

— За документа ли? — Таня се направи, че не разбира.