Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Гледай къде вървиш, бе! — злобно извика Родик. Но никак не бе прав да бъде груб, защото човекът спря, обърна се и с искрено разкаяние каза:

— Ох, извинете! Много ли ви ударих? — и се спусна да вдигне от асфалта куфарчето. Вдигна го и го подаде на Родион. — Извинете ме, за бога… — още веднъж се извини той.

„Какъв културен човек…“ — помисли си Родик и почувства неудобство от своята невъздържаност. Той по-внимателно изгледа минувача. Беше възрастен мъж, едва ли не два пъти по-стар от него, пооплешивял, дебел, облечен с идеално изгладен летен костюм. Изпод яката на ризата му стърчеше контешко шалче, а очите му бяха скрити зад слънчеви очила.

— Добре де, няма нищо… — промърмори Родя, като взимаше куфарчето си.

И в този момент се случи нещо странно… Изведнъж човекът приближи лицето си до лицето на Родик и прошепна:

— Здравей, Родик.

Родик направо залитна. Но дори не бе успял да каже: „Откъде ме познавате?…“, когато мъжът отново прошепна:

— Имам съобщение от майка ти.

Лицето на минувача беше абсолютно непознато на Родик. Беше готов да се закълне, че го вижда за пръв път в живота си.

— Кой… сте вие? — объркано рече той.

— Да вървим! — с тон, нетърпящ възражение, каза възрастното конте. Със здрави, железни пръсти хвана Родик за лакътя и го повлече след себе си. Родик безмълвно се подчини.

Изминаха в мълчание двайсетина крачки, а Родик направо физически чувстваше флуидите на жестокост и властност, излъчвани от господина. Сякаш бе взел връх над него и с всяка крачка вътре в Родик се рушаха някакви защитни бастиони и непознатият превземаше все нови и нови граници на вътрешната му съпротива.

— Аз съм приятел на майка ти — най-сетне каза той.

— Аз нямам майка! — бързо отвърна Родик.

— Имаш, Родион, имаш… — безапелационно му възрази контето. Здравите му пръсти все така влачеха Щапов и на него не му оставаше нищо друго, освен да се подчинява. — Вярно, тя е далече. Нали баща ти, Иван Щапов, беше убит преди пет години. Отровен с арсеник. Майка ти, Анастасия Петровна Щапова беше обвинена в това престъпление. Преди четири и половина години я осъдиха по член сто и пети, алинея втора на десет години лишаване от свобода…

Родион почувства как изведнъж стомахът му се свива на топка и как става гол, мъничък и беззащитен.

— Сега майка ти, Родя — продължаваше господинът, — се намира в затвор с общ режим, в място за изтърпяване на наказания номер двайсет и три, дробна черта, петнайсет, в Карелия. Тайно от всички я посещаваш два пъти в годината. И колети й пращаш.