Оскар за смъртоносна роля [bg]

Таня

Вторник, сутринта

Както винаги нощта с Макс беше хубава. Ранното утро също мина разкошно — кафе в леглото, топли кифлички, нежни думи, горещи целувки… А след закуската Макс поглези Таня с любимия й каприз — да й разреше косите деликатно, но качествено, като фризьор от най-елитен салон. Лошото беше, че Таня вече нямаше време да се прибере, за да се преоблече, затова трябваше да отиде в офиса с вчерашните си дрехи. Признак на лош вкус е разбира се, но какво да се прави? Ризите на Макс са й големи и стават единствено за ролята на халат, а дрехи при любовника си Таня не оставяше. Да държиш свои вещи при мъж е най-прекият път да попаднеш под негова зависимост, а тя не искаше да зависи от никого, даже от милия Макс.

„Наташка сигурно ще ме ухапе, че съм с вчерашните дрехи… И Тьомка ще ме пита, уж между другото, но така хитричко: «Не сте си спали вкъщи, нали, Татяна Валериевна?». А и Теплицин ще забележи, той винаги забелязва как е облечена… Е, хубаво, де… Ще се пошегувам някак си и ще се отърва…“.

… Само че днес никой не започна да се шегува с Таня. В „Петата власт“ всички я посрещнаха студено. Както никога досега охранителят на входа дори не й се усмихна и й поиска пропуска, сякаш я виждаше за първи път. Андрей Фьодорович, с когото се сблъска в коридора, гледаше покрай нея и я поздрави през зъби. А Мишка Колпин пък обратното — зяпаше я с любопитство и с очаквателен поглед… Сигурно така гледа колекционерът на пеперуди, когато се кани да забоде поредния си екземпляр.

„Всички се държат така, сякаш имам хонконгски грип“ — ядоса се Таня.

Няма нужда да си Касандра, за да се сетиш, че слухът вече се е разнесъл из агенцията. Ясно е, че никой още не знае детайлите, но същността е очевидна — госпожица творческият директор (предизвикателно успяла, неприлично красива, прекалено самоуверена) най-сетне се е издънила.

Даже Наташка, чиято професия поне я задължава да бъде винаги невъзмутима, не се държа безстрастно. Едва Таня стъпи на прага, секретарката, която никога не бе ставала при появяването й, моментално скочи, изпъна се и запелтечи:

— Здравейте, Татяна Валериевна… Радвам се да ви видя… Може би имате нужда от нещо?

— Както обикновено — кафе и списъка с обажданията — подхвърли Таня като влизаше в кабинета си.

Меденият съчувстващ глас на секретарката я засегна повече, отколкото неприкритата студенина на Теплицин.

Таня влезе в любимия си по-рано кабинет с коженото кресло, автоматично изпълни всекидневния ритуал — включи компютъра, извади от чантата си тефтера, отвори го на страницата с днешните задачи… и разбра, че работата й — така привична и интересна — тази сутрин никак не я вълнува. Беше й все едно че новият джиесем оператор именно днес бе обещал да даде отговор дали са съгласни да поръчат реклама в „Петата власт“. И как върви работата по новата марка бисквити — вече й беше все едно. А пък да мисли как да кандърдисва несговорчивите клиенти от колбасарския завод, които отхвърлят вече трета рекламна концепция, изобщо не бе в състояние…