Оскар за смъртоносна роля [bg]

Можеш да обичаш Макс дори само заради усмивката му — не широка, само с очи, но толкова топла. Тя е като море в слънчев ден — в нея е и заслепяващата синева, и искрящите вълни, и нежната пяна на прибоя…

Към усмивките на мъжете Таня обикновено се отнасяше недоверчиво. Съдеше по себе си — самата тя доста често се усмихваше не от сърце, а с умисъл. Когато например искаше милиционерът да не й отнеме шофьорската книжка. Или ако искаше да приспи бдителността на несговорчив опонент при сложни преговори… Така е и с мъжете — колкото по-искрено ти се усмихват, толкова повече основания имаш да застанеш нащрек — кой знае какво се крие зад очарователната, безгрижна усмивка? Хайде, ако искат просто примитивно да те замъкнат в леглото — иди-дойди… Ами ако мъжът има съвсем друга цел? Да вземем например Димка Полуянов. Таня отдавна вече го бе разкрила — щом сияят в усмивка трийсет и два зъба, значи иска пари назаем. А шефът, Андрей Фьодорович, се усмихва най-лъчезарно преди да им спретне грандиозно сапунисване.

И единствено Макс — проверено е нееднократно — никакви лични користни цели не преследва с усмивката си. Таня често му досаждаше:

— Какво се хилиш? За нещо приятно ли си мислиш?

Макс недоумяваше:

— За нещо приятно ли? Че какво приятно има?…

— Ми нали и аз това казвам — подхващаше Таня. — Навън вали, в работата ти, както казваш, всичко се проваля и в ресторанта току-що едва не ни отровиха… И защо се усмихваш?

— Това дразни ли те? — не разбираше Макс.

— Естествено!… — мърмореше тя. — На мен душата ми се е стегнала, а ти се лензиш като варена тиква.

— Добре, ще бъда тъжен — покорно се съгласяваше той.

И се опитваше да скрие усмивката си, бърчеше вежди, но разбира се, не се удържаше и веднага прихваше повече от преди.

— Ти си като бебетата — свиваше рамене Таня. — Само те се хилят без причина.

— А ти откъде знаеш за бебетата?

— Мама ми е разправяла.

— А, майка ти! — безгрижно отвръщаше Макс и понечваше да я целуне.

А тя се правеше на сърдита и се извръщаше, като всъщност едва се сдържаше да не се вдигне на пръсти и да целуне Макс по веселите смеещи се очи…

Ето и днес — той й отвори и веднага я заля с фирмената си усмивка. И тя, колкото и да не беше в настроение, не успя да се стърпи и също се усмихна.