Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е всичко — свърши разказа си Таня. И попита: — Е, какво ще кажеш?
Вместо отговор Макс излезе иззад масата, прегърна я, нежно разроши косата й… Таня с наслада се притисна към силното му тяло, остави се във властта на яките и едновременно грижовни ръце. Да можеше да си седи така безкрайно! Но тя напрегна волята си, измъкна се от прегръдката му и каза:
— Не, засега не ме жали. Чакай първо да видим нещата. Кажи ми, какво мислиш за всичко това?
На въпроса Макс отвърна с въпрос:
— А какво казва Валерий Петрович? Вече си била при него, нали?
И Таня отново бе поразена доколко добре я познава Макс. Веднага се сети, че веднага се е втурнала за съвет при Валерочка.
— Да, ходих при него, разбира се — понамръщи се тя. — Казва, че ситуацията е плачевна.
— Преувеличава — не се съгласи Макс.
— Да-да, преувеличава той! — избухна Таня. — Представяш ли си какво ще стане, когато Брячихин разбере?!
— А какво мисли Валерий Петрович? Подозира ли някого?
— Всички! Целият ми отдел! И шефа също! Макар че — защо шефа? Да беше видял физиономията му, когато отворих сейфа! Как не го тресна инсулт!
Макс се замисли. Таня търпеливо чакаше. Тя вече бе разбрала, че мозъкът на Макс работи непредсказуемо. На пръв поглед идеите му изглеждаха пълна дивотия. А после разбираш, че истината е именно онова, което отначало ти се е струвало идиотско…
— Ами ти самата как мислиш — защо са откраднали документа? — неочаквано попита Макс.
— За да го дадат на конкурентите — без да се запъне отвърна Таня.
— Валерий Петрович съгласен ли е с теб?
— Не съвсем. Казва — защо да се краде, като може да се снима?
— Умно!… — оцени го Макс. — Макар че в някои случаи оригиналът се цени повече от копието.
— Освен това Валера смята, че може да са го откраднали и по друга причина.
— По каква?
— За да натопят някого.
Макс сви рамене.
— Да натопят? Кого?
— Мен.
— По такъв начин? Според мен е доста сложно.
— И според мен също — съгласи се Таня.
— Ето. С теб мислим еднакво. Не, смятам, че документът е откраднат заради документа, а не за да натопят някого. А ти защо реши, че Теплицин тук няма пръст?
— Но за какво му е на него?! Той толкова усилия положи, за да грабне тази поръчка!
— Ами ето, слушай сега… — по пламъчетата в очите на Макс, Таня разбра, че той ще изкаже една от своите идеи, от онези, които на пръв поглед изглеждат пълна дивотия, а после се оказват верни. — Вашият Теплицин е получил поръчка за Брячихин, нали така? Какъв му е на него Брячихин? Сват? Брат? Приятел?
— Май не, никакъв не му е — неуверено каза Таня. — Нищо особено не ги свързва. Просто клиент.
— Ето, дай да разсъждаваме сега. Кой е основният опонент на Брячихин?
Таня се смути:
— Аз… дори не зная… Нали още не сме пристъпили всъщност към поръчката… Пък и в политиката не съм много…
— Пък аз ще ти кажа — фамилията на опонента му е Прокудин.
— Така ли? — учуди се Таня. — Ти откъде знаеш?
— Всичко на тоя свят знам аз… Та си представи комбинацията — да допуснем, че конкурентът на Брячихин, този Прокудин, е разбрал за съществуването на тази характеристика. И за това, че тя се съхранява във вашата агенция. А той би дал всичко, за да се добере до този документ и да компрометира Брячихин. Е, как ще постъпи?
— Ще се опита да подкупи някой от нашите служители. Мен, например. Или някого от моите подчинени.
— Отговорът е неправилен… — поклати глава Макс. — Ти изхождаш от това, че конкурентът на Брячихин знае, че документът се пази именно в твоя сейф и всеки от твоите колеги може да се добере до сейфа…
— Това е елементарно — възрази Таня. — Подкупва някого от нашите и онзи всичко му казва.
— Аз пък на негово място бих постъпил по друг начин. Защо да работи с разни дребни риби, ако може да се разбере с главния? Защо да се купува на дребно, щом може да се купи на едро?
— Поне заради това, че така ще бъде по-скъпо — не се съгласи Таня.
— Не е сигурно! Аз разбира се не съм уверен, че Прокудин ще се захване с такова нещо. Но знам що за човек е вашият Теплицин, той е от стара коза яре и изгодата си никога няма да изпусне. И аз, Танечка, изобщо не изключвам възможността, че за Теплицин е много по-изгодно вместо да се занимава с Брячихин, да го продаде.