Мистерия в “Елингам” [bg]

Очите й отново се забиха в списъка.

— Можете да прочетете всичко сами. Аз за патенето на огън вече ви казах. Сериозно говоря, Ели…

— Без огън — измърмори лежащата на пода Ели.

— Чудесно! Това е. Вземете си по една папка.

Нейт веднага сграбчи горната папка и отпраши към стаята си. Пикс се прибра в апартамента си. Ели се надигна от пода, отиде до масата и се надвеси над Стиви и Джанел.

— В банята — прошепна им тя. — И двете. Петнайсет минути. Донесете чаши.

Думите й прозвучаха като команда.

Петнайсет минути по-късно, стиснали чаши в ръце, Джанел и Стиви почукаха на вратата на банята. Ели бе във ваната, облечена в старинни на вид панталон и корсет. Това само по себе си бе достатъчно да привлече вниманието на Стиви, но още по-интересен бе фактът, че водата е яркорозова.

— Затворете вратата — каза тя. — Трябва да отпразнуваме нашето пристигане с парти.

Посочи купчината влажни кърпи до нея на пода, сякаш те бяха удобен диван.

Стиви се чудеше откъде да започне. От лекцията относно пиенето. От факта, че Ели е във ваната с панталон и се боядисва в розово. Или от това, че на ваната е подпрян саксофон.

Реши да не прави нищо, разговорът щеше да изясни всичко. Това е техника, използвана при криминалните разследвания — когато искаш да добиеш представа за някого, оставяш го да говори и така той се разкрива.

— Просто боядисвам одеждите си за довечера — поясни Ели.

Джанел и Стиви решиха да подминат факта, че Ели боядисва и самата себе си. Нямаше смисъл да посочват очевидното.

— Какво има довечера? — попита Джанел.

— Довечера е партито! — обяви Ели. — Тук. Чашите. Тук.

Протегна се несръчно назад и извади бутилка шампанско.

— Чашите — повтори Ели и протегна ръка.

— Но Пикс току-що каза… — подхвана притеснено Джанел.

— Чашите.

Стиви й подаде своята, секунда по-късно Джанел стори същото. Ели им наля пенливо шампанско.

— Топло е — каза тя. — Успях да донеса няколко бутилки от Франция. Евтино питие, но дори евтините неща във Франция са по-хубави от повечето от нещата тук. Да. Ще ви разясня всичко. Но първо…

Тя вдигна чашата си и Стиви и Джанел се досетиха, че иска да се чукнат.

— Наздраве.

Ели отпи голяма глътка. Джанел се вторачи в чашата си. Стиви се поколеба за секунда, но реши да опита виното. Досега бе употребявала алкохол само няколко пъти, но моментът като че ли бе подходящ за пийване. Освен това вероятно лесно можеха да се отърват от чашите. Вероятно. Шампанското бе топло, имаше остър минерален вкус и щипеше носа й. Не бе неприятно.

— Тук се пие — каза Ели, докато пресушаваше чашата си. — Те са наясно с това. Намираме се насред нищото, почти нищо не се случва тук. Мястото е от типа „никой няма да чуе виковете ти“.

Джанел продължаваше да се пули в чашата си. Няколко пъти я долепи до устните си, преструваше се, че пие.

— На тях всъщност не им пука, стига, разбира се, да не объркаме нещо. — Ели се извъртя настрани, за да намести мокрите си дрехи. — Ако ви хване, Пикс просто ще ви накара да изхвърлите алкохола. Съветът ми е: купувайте евтин, купувайте често, прехвърляйте в бутилки от друго. Повечето ученици се сдобиват с „гориво“ по време на екскурзиите до Бърлингтън. Трябва обаче да се внимава, защото Лари охранителя има доносници в магазините за алкохол, които му се обаждат, ако някой от „Елингам“ се появи там. Това усложнява нещата, но не много. Даваш пет кинта на някой от улицата и той ти купува. Гледайте да не ви спипа Лари. Спипа ли ви, ще ви скъса задниците. Ясно! Следващият въпрос.