Мистерия в “Елингам” [bg]

— Прав си — каза Робърт. — А и те няма да получат повече пари при този вариант.

— Трябва да побързаме — настоя Джордж. — Да съберем нещата, които искат. Къде са бижутата?

— На горния етаж има два сейфа, един в моята гардеробна и един в тази на Айрис. Комбинациите и на двата са ляво пет, дясно двайсет и седем, ляво осемнайсет, дясно деветнайсет. Отивай, Робърт. Монтгомъри да дойде да ти помогне. Опразнете ги.

Робърт Макензи се изстреля навън, оставяйки Джордж и Алберт сами край картата.

— Аз трябва да отида — каза отново Алберт.

Гласът на Джордж бе тих, но успя да изпълни стаята и сякаш раздвижи въздуха.

— Слушай сега. Ти с основание ме извика тук. Те като че ли са готови да ги освободят, така че трябва да сме хладнокръвни. Ще играем по техните правила, но умно. Аз ще отида да прибера жена ти и детето ти. Знам, че ти се иска ти да отидеш, но чувствата не са добър съветник.

Алберт се подпря на облегалката на един стол и потъна в мълчание.

— Ще съм ти задължен за цял живот — каза накрая.

— Стига ми едно силно питие — каза Джордж и сграбчи палтото си. В този момент Флора усети, че погледът му се плъзга към мястото, където тя се криеше. Той обаче като че ли не забеляза процепа в стената. Вдигна палтото си и се обърна. — Заключи кабинета. Не искам никой да влиза тук. Револвер имаш ли?

— Държа един в бюрото — каза Робърт.

— Зареди го. Затвори училището. На всеки вход да има човек от персонала. А вие двамата стойте тук при заключена врата, с готов за стрелба револвер и чакайте да се върна. Ако не се появя… да кажем, до един сутринта, викайте полиция. Това е правилният подход. Така ще си върнем Айрис и Алис.

Приклекнала в тайния коридор, с вторачени в процепа очи, Флора чувстваше как сърцето й препуска. От напрежение й се виеше свят. Отпусна се възможно най-тихо на пода.