Мистерия в “Елингам” [bg]

— … трийсет и пет минути — каза Джордж. — Обаждали ли сте се…

— Не, сър — отговори Монтгомъри. — Никаква полиция…

Няколко секунди по-късно те влязоха в кабинета на Алберт.

Полиция. Тази дума не се хареса на Флора. Трябваше да действа.

Слезе на долния етаж по стълбището за слугите, после се отправи към гардеробната на Айрис, като вървеше плътно покрай стената. Извади ключ от джоба на роклята си и отвори вратата. Стаята бе голяма, същински оазис на удобството. Перлено сивият килим потъваше под босите й стъпала.

Дългата завеса от сребрист сатен все още не бе спусната и бледата лунна светлина се просмукваше вътре, карайки позлатата на мебелите от времето на Луи XV да блести меко.

Айрис притежаваше страшно много вещи. Флора търсеше нещо конкретно обаче. Тя започна от тоалетката за гримиране с огледало, където колекцията от козметика на Айрис се поддържаше в образцов ред от прислужницата — червила, строени като войници; френски парфюми, всеки от които застанал на подходящото място; сребърни четки за коса, огледалце. Флора се разрови в чекмеджетата с пудри, сенки за очи, фиби, кремове и лосиони. Къде е? Не е тук! Отиде до скрина с дванайсет чекмеджета, където Айрис държеше ръкавици, карфици за шапки, табакери, слънчеви очила и разни други джунджурии. И там го нямаше. Претършува стаята, старателно и бързо, чекмедже по чекмедже. Нищо.

Флора чу, че някой чука по вратите в дъното на коридора и я вика по име. Прислужницата я търсеше. Не разполагаше с много време. Трябваше да помисли. Къде го бе виждала за последно?

Вечерната чанта. Онази от розова коприна, която купиха в Париж. Тогава валеше пороен дъжд и се наложи да тичат боси по улицата.

Флора изтича до килера, отвори тапицираната с грубо зелено сукно врата и включи лампата. Всъщност тази стая не бе точно килер, вътре бе пълно с дрехи от коприна и сатен, обточени с кожа и мъниста, а обувките по рафтовете бяха толкова много, че можеха да напълнят магазин. Ръчните чанти заемаха цяла стена. Флора ги огледа, погледът й се спря на розовата. Измъкна я от рафта, отвори я и извади пудриерата „Скиапарели“ с форма на телефонна шайба.

Думкането се чуваше все по-силно. Флора трябваше да побърза. Прислужницата бе пред вратата на гардеробната, викаше.

— Идвам! — кресна Флора.

Мушна пудриерата в деколтето на роклята си и скръсти ръце над него, за да прикрие издутината. Отиде да отвори на прислужницата.

— Трябва да слезете долу — обяви прислужницата. — Веднага, госпожице.

— Защо? Какво става?

— Не съм сигурна, госпожице. Госпожа Елингам и госпожица Алис не са се прибрали, дойде господин Марш. Само това ми е известно.

Флора избута пудриерата към стегнатата си е колан талия, докато слизаше по стълбите, следвайки прислужницата; по-късно щеше да провери какво има вътре. Жената я подкани да влезе в кабинета. Бе влизала в него само няколко пъти. От тук, от тази светая светих Алберт ръководеше бизнеса си. Тази вечер обширното помещение бе неестествено задушно; дългата завеса бе спусната, а огънят в камината създаваше лепкава топлина.