Мистерия в “Елингам” [bg]

Рошаво момче, чиято риза бе с размерите на палатка, размахваше ентусиазирано електронната си цигара. Хейес също бе тук, наместил се удобно в извивката на канапето. Марис бе съвсем близо до него и му говореше в лицето.

Джанел огледа помещението и забеляза Ви, която играеше на килима някаква игра с плочки с други трима души.

— Хайде да отидем там — предложи тя на Нейт и Стиви.

Нищо не пречеше да изберат това място. Ви им направи място, след което ги запозна.

— Това са Марко, Дешон и Мили. Харесвате ли „Крепостите на Аркадия“? Ние смятаме да играем.

— Естествено! — каза Джанел. — Не знам правилата, но вие ще ми ги кажете.

Стиви също не знаеше как се играе тази игра. Нейт знаеше и това вкара доза ентусиазъм в държанието му. Той незабавно започна да разяснява стойността на плочките, на които бяха изрисувани зърна и тухли, важността на различните зелени квадрати и защо трябва да се строи край реките и да се събират мъничките дървени овце и крави в оградени места. Джанел остана съсредоточена, но Стиви все се разсейваше и така и не разбра каква е целта на играта.

По едно време влезе момиче, което се държеше като кралица. Имаше великолепна коса — дълга, червена, гъста и къдрава. Стиви бе виждала хора с какви ли не коси, но такава комбинация не бе виждала. Косата не бе ситно къдрава, а разстлана, плътна, блестяща като злато. В нея сякаш бяха събрани всички сезони. Някой извика името „Гретхен“ и Ели изприпка при нея да я поздрави. Стиви забеляза, че момичето се е вторачило в групичката на канапето, най-вече в Хейес и Марис. Каза нещо на Ели и театрално отметна косата си, явно нямаше никакво намерение да се настани на канапето. Хейес надигна глава за момент, после отново насочи вниманието си към Марис.

Нещо се случваше тук.

Джърмейн Бат, момичето от микробуса, си бъбреше с Казим, но и оглеждаше често помещението. Накрая зарови в телефона си с настойчивост, каквато Стиви рядко бе виждала.

— Тя прави онова шоу — обяви Джанел. — „Докладът на Бат“. Нещо като журналист е.

Когато шумът се засили и надойдоха още хора, стана ясно, че „Крепостите на Аркадия“ отпада. Марко и Дешон се изнесоха, а Ви и Джанел завързаха разговор. Нейт и Стиви останаха заедно. Нейт бе стиснал шепа дървени крави и гледаше тъжно.

— Това бе забавно — каза той. — А сега какво ще правим?

— Ще се запознаваме с другите — обяви Стиви.

Нейт издаде звук като от спукан балон.

— Не обичаш да завързваш запознанства? — предположи Стиви.