Мистерия в “Елингам” [bg]

— Разясни ми това за мъртвото дете — настоя Нейт.

Стиви започна да обяснява;

— Положението е следното… Училището и цялото имущество на Елингам принадлежат на Алис, но Елингам осъзнавал, че тя не е между живите, макар че не можел да го признае пред себе си. Две години по-късно той отворил отново училището.

— И са дошли ученици? — учуди се Ви. — След убийствата?

— Имаме единичен случай — отговори Стиви. — Освен това върлувала Голямата депресия. А и училището било от най-известните в Америка. Безплатно, спонсорирано от един от най-богатите хора в страната… сериозна работа. Да не говорим, че никой не вярвал, че похитителите ще се осмелят да ударят отново. Те били взели каквото можело да се вземе. Идеята била училището да е нещо хубаво, за да се върне Алис. Алберт Елингам искал в него да кипи живот. За да… има с кого да си играе Алис.

— Много тъжно — отбеляза Джанел. — Мило, но… тъжно.

— Колко милиона жени казали, че те са Алис? — попита Нейт. — Във времената, когато не е имало ДНК тестове, всяка жена е можела да се представи за Алис.

— Прав си — каза Стиви. — Но Елингам имал план. Бавачката на Алис била предана на семейството. Тя отказала да даде каквито и да е подробности за детето. Елингам имал папка с тайна информация за Алис, така че измамниците лесно можело да бъдат хванати.

— Какво? Родилно петно?

Стиви сви рамене.

— Там е работата, че никой, освен хората, стоящи начело на тръста, не знае, а те не могат да наследят. Те са пазителите на Алис. Всъщност сега може да се използва ДНК анализ, така че тайната информация на практика не е от значение.

— Хубаво е човек да знае, че ще учи в най-ужасяващото училище в Америка — подхвърли Нейт. — Да тръгваме. Гладен съм, освен това съм почти сигурен, че не е позволено да се влиза тук.

— Пак повтарям, вратата бе отворена — каза Ви.

— Да, май трябва да се махаме — каза Джанел. — Но всичко това е удивително.

Наистина бе удивително. По редица причини.