Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Един ден се появи Деър, усмихнат до уши. Той се насочи право към Робин, като размахваше някаква хартия.
— Ето го, Робин. Документът за помилването ти. Вече си свободен човек.
Деър бе обхванат от истинска еуфория, грабна Робин и го притисна така силно към себе си, че той почти изгуби дъх.
После Робин взе документа от ръката му и започна бавно и внимателно да го чете. Толкова дълго бе чакал това, че сега му се струваше, че направо е станало чудо. Свободен. Най-накрая бе свободен. Кейт нямаше вече право да го нарича затворник. Не можеше и да гледа с високомерие на него. Господи, колко добре се чувстваше в този момент. Обърна се към Деър и се опита да му благодари за всичко, но той въобще не искаше да го слуша.
— Никой не е заслужил свободата повече от теб, Робин — каза Деър като се усмихваше щастливо. — Трябва да съобщя новината и на Уилям. Той ще се зарадва не по-малко от мен на освобождаването ти. Макар че може би няма да му се иска да напуснеш фермата Маккензи. Все още отчаяно се нуждае от помощта ти.
— Да, Уилям действително се нуждае от мен, макар че дъщеря му не може да ме понася.
— Все още ли си на нож с Кейт? — подразни го Деър. — Очаквах, че след толкова време ще успееш да я опитомиш.
— Ти дори представа си нямаш що за чудо е тя — горчиво отвърна Робин.
— Кажи й за помилването си, Робин. Може би това ще промени отношението й.
— Нали съм си същият човек, какво значение има дали съм напълно освободен или не — разсъждаваше Робин. — Къс хартия не може да ме промени, нито пък ще промени чувствата на Кейт към мен. Освен това искам да ти кажа, приятел, че малко ме интересува какво мисли за мен мис Катрин Моли Маккензи.
— Май тази мис Катрин Моли Маккензи си я бива като жена — дяволито го погледна Деър. — Много повече си я бива от Серина Линч, например.
Пета глава
Няколко дни бяха необходими на Робин, за да осъзнае, че наистина е свободен човек и решението за това е взето окончателно. Трябваше да отиде до Сидни, за да получи документа за помилването си лично от губернатора Маккери и да посочи къде иска да му се предостави трийсетакровото парче земя, на което имаше право. Избра си земя близо до Парамата, малко встрани от долината Хокесбъри, защото там всичко бе вече взето — от спекуланти, които купуваха почти на безценица огромно количество земя, а също и от бивши затворници, които след освобождаването си според закона имаха право на трийсет акра. След като се върна от Сидни страшно му се искаше да поговори с Кейт, вече като с равен и я потърси из имението.
Намери я в кухнята, където даваше инструкции на Мод за обяда на Уилям. Бедният старец през последните дни почти не се докосваше до храната и отслабваше с всеки изминал час.
— Кейт, бих искал да поговоря с теб насаме — обяви Робин и забеляза любопитството, което се изрази на лицето на Мод.
Кейт се намръщи, но последва Робин в малката стая до всекидневната, предназначена за работен кабинет.
— За какво искаш да говориш с мен, Робин?
Кейт добре знаеше какво ще иска Робин. Сигурно щеше да й съобщи, че напуска, защото желае да се заеме с обработката на собствената си земя. Тя не можеше да го обвинява за това, дори напротив, прие с радост новината. Поздрави го специално с новото му положение, но не се впусна в много сърдечни обяснения, защото съзнателно се стремеше да се държи на дистанция от него. Усещаше, че просто не може да контролира чувствата си, когато бе с Робин Флетчър. А и той бе толкова избухлив и раздразнителен. Никой мъж досега не бе успявал да я накара да забрави всичко на този свят, а този го постигаше, но това никак не й харесваше. Освен това тя се чувстваше напълно способна да се грижи сама за фермата, не се нуждаеше от помощта му.