Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Има толкова много неща, които още не знаеш. Неща, които бих искал да те науча. Само ако… — неспособен повече да се въздържа, той се отказа от думите и притисна устните си към нейните.
Кейт наблюдаваше как навежда глава към нея, но не направи никакво усилие да му се противопостави, сякаш хипнотизирана от плътните му устни и от острия връх на езика му, който упорито търсеше път през затворената й уста.
— Кейт — развълнувано промърмори той, — ти наистина можеш да подлудиш всеки мъж.
Целувката му бе силна и жадна, издаваща страстно желание, и Кейт почувства, че потъва в тази негова непреодолима страст. Толкова пъти я бяха целували, но никой не го бе правил с такава завладяваща сила. Целувката на Робин бе нещо като дъха на рая и сянката на ада едновременно. Когато езикът му най-накрая намери пролука през устните й и започна трескаво да шари в устата й, тя почувства, че топли вълни обливат цялото й тяло.
Това здравата я стресна.
Никога през живота си Кейт не бе изпитвала страх, че ще загуби своята същност… душата си, всичко онова, което я правеше Кейт Маккензи — двайсет и шест годишната стара мома. И това никак не й хареса. Трябваше да спре веднага, защото после щеше със сигурност да съжалява. С огромни усилия на волята се опита да постави под контрол чувствата си. Захапа така силно езика на Робин, че той извика от болка и я отблъсна силно от себе си. Тя едва не падна от този тласък, но успя да се задържи и му хвърли лукава усмивка.
— По дяволите, Кейт, какво правиш! Никога ли не те е целувал мъж?
— Не и затворник, и естествено не по този начин — троснато отговори Кейт като тръсна глава и красивите й къдрици подскочиха. — Отсега нататък си дръж ръцете, към мен ще се обръщаш само по работа, за неща, свързани със задълженията ти във фермата.
Тя му хвърли още един гневен поглед и бързо се отдалечи.
Робин я проследи с поглед, устните му бяха влажни, а очите студени като лед. И въпреки че беше страшно ядосан, не можеше да не признае, че тя наистина бе прекрасна. Толкова горда, високомерна и толкова… дяволски привлекателна! Достатъчно беше да се потопи в хипнотизиращата синева на очите й, за да забрави за всичко друго и да иска единствено тези очи да потъмнеят от страст. Страст към него и към всички онези прекрасни неща, които би искал да й направи или заедно двамата да направят. Кейт не можеше дори да си представи колко е привлекателна. Истинско чудо бе, че до този момент бе останала неомъжена, може би причината се криеше в острия й език. Тялото й бе просто създадено за любов. Позастаряла девственица, усмихна се в себе си Робин.
Но внезапно усмивката застина на устните му. Дали Кейт Маккензи би наистина девствена? Нима не се е намерил нито един мъж за тези двайсет и шест години, който да я е разчувствал достатъчно и да я е направил жена? Тези мисли малко го плашеха и той тръсна глава, сякаш искаше да ги изхвърли от ума си. Едва ли ще му е лесно на този смелчага, който реши да се люби с мис Катрин Моли Маккензи. Тя без съмнение ще изцеди всичките му сили. Но като си помисли за това, Робин реши, че никак няма да му е зле, а въображението му вече рисуваше страстните любовни часове, които би искал да прекара с Кейт.
След няколко дни в имението се появи още един посетител — този път най-неочаквано. През това време Кейт бе разговаряла с Робин съвсем малко, главно във връзка със задълженията му във фермата и нищо лично. Той се бе отбил един-два пъти да види Уилям, но Кейт се опитваше да ограничи тези посещения, като напомняше за препоръката на лекаря относно вълненията и стреса. Робин не се виждаше из околността, когато в двора влезе непознат, яздещ хубав кон.
Той скочи пъргаво на земята, завърза коня към гредата на верандата и се приближи към входната врата. Кейт отвори едва след третото почукване. Тя бе доста учудена, като видя непознатия пред вратата.
Той бе около тридесет и пет годишен, висок и строен, с кафява коса, светлосини очи и тънки мустачки, които се извиваха красиво върху горната му устна. Беше по-скоро симпатичен, отколкото красив като Робин, например. Щом видя Кейт, сърдечно се усмихна.
— Казвам се Роналд Потър. Живея недалеч от тук и минах да ви поднеса почитанията си. Познавах добре чичо ви и с прискърбие разбрах за смъртта му. Той просто не можа да преживее трагичната кончина на дъщеря си.
— Защо не влезете, мистър Потър — покани го Кейт, като отвори широко вратата, за да му направи път да мине. — Татко спи в момента, но очаквам скоро да се събуди и сигурно ще иска да ви види.