Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Робин — извика Кейт, шокирана от грубостта му. — Това е моят дом и ти нямаш право да се отнасяш така непочтително с мистър Потър.
— Ти не познаваш този човек, Кейт. Нямаш представа на какво е способен, нито можеш да си представиш какви пъклени планове се въртят в главата му.
— Кейт? — повтори Потър като я изгледа доста нагло. — Вие позволявате на един затворник да фамилиарничи така с вас?
— Нищо не съм му разрешила — сряза го Кейт, като изпита желание час по-скоро да се отърве от него. — Робин се държи, както желае. Татко има доверие в него, а аз пък се доверявам на оценката на татко. Може би той вече се е събудил, мистър Потър. Ако почакате тук, аз ще отида да видя дали ще може да ви приеме.
Тя погледна умолително Робин и напусна стаята.
— Стой настрана от Кейт, Роналд — предупреди го Робин, веднага след като тя напусна стаята. — Няма да ти позволя да я нараниш.
— Дори и глупакът може да забележи, че тя е на възраст, на която една жена не се нуждае от защитници — злобно се усмихна Потър. — Да не искаш да кажеш, че е девствена? Би било изумително, като се имат предвид годините й. Освен това, кой те е назначил за неин защитник? Чух, че баща й е болен и едва ли ще оздравее. Мис Маккензи ще има нужда от мъж, който да я закриля, след като той си отиде. Защо пък аз да не се заема с това?
— Защото ти си последният човек, от чийто съвет Кейт ще има нужда. А и съветът ти ще облагодетелства единствено теб самия. Не съм забравил как постъпи с Кейси, нито дългите месеци, през които трябваше да копая въглища в мините заради теб.
— Все още се пишеш защитник на Кейси О’Кейн, а? Винаги съм мислил, че тя е просто една уличница.
Потър едва изрече тези думи и Робин скочи разярен. След като измъкна Потър от стола, Робин го удари силно, от което Потър загуби равновесие и политна встрани. Робин се готвеше да го удари и от другата страна, но в този момент Кейт влетя в стаята.
— Робин, спри! Как си позволяваш да се държиш така с гостите ми? Мистър Потър не е направил нищо, с което да заслужи подобно отношение. Държа се съвсем почтително и възпитано. Не бих могла да му се сърдя, ако след този инцидент престане да се отбива у дома. Защо се месиш? Напълно съм в състояние да си грижа сама за себе си и сама да подбирам компанията си. Моля те, напусни.
Думите й му подействаха като студен душ и Робин пусна с нежелание Потър.
— Единственото нещо, което бих искал да кажа, е, че имаш лош вкус, Кейт — кисело отбеляза той. — Ако не вярваш на мен, можеш да попиташ Деър. Или Кейси. Те могат да ти разказват с часове за лейтенант Роналд Потър, и сигурен съм, няма да чуеш нито една добра дума за него — и като се врътна рязко, Робин напусна стаята.
— Съжалявам, мистър Потър — извини се Кейт. — Може би си мислите, че съм лоша домакиня. Вярвам, че не ме обвинявате за избухването на Робин. Той така си се държи.
— Бих се чувствал много по-добре, ако се обръщаш към мен просто на малко име — Роналд. А аз ще те наричам Кейт. Нали сме съседи, все пак.
— Както искаш, Роналд. Татко е вече буден и с удоволствие ще се запознае с теб. Но моля те, не се задържай дълго при него, той е много болен.
— Разбира се, Кейт, ще остана само няколко минути.
— Как смееш, Робин Флетчър! Как смееш да се държиш по такъв начин с мой гост! Да не мислиш, че съм дете, което трябва постоянно да се пази?
Веднага след като Потър си отиде, Кейт потърси Робин и изля целия си гняв върху него.
— Тръгна ли си той — бавно попита Робин.
Кейт успя да го открие чак в конюшнята и бе доволна, че ще може да си поприказва с него, без никой да ги безпокои.
— Тръгна си, но съм сигурна, че ще дойде пак. Видя ми се приятен човек.
— Наистина си страшна в оценките си за хората, Кейт — подразни я Робин.
За да се поуспокои малко след срещата си с Потър, Робин грабна вилата и започна да прехвърля сеното от една от купите. Кейт не можеше да откъсне очи от силните му бицепси, блеснали от потта, нито от здравите мускули на краката му, които се открояваха при всяко движение под молескиновите му панталони. За миг погледът й се закова и в най-опасната област, но тя отмести виновно очи веднага щом осъзна, че го зяпа глупаво между краката. Робин забеляза погледа й и се усмихна. Значи силната и твърда мис Кейт Маккензи все пак не бе толкова безразлична към него, колкото си представяше, помисли той с удоволствие.
Напълно объркана, Кейт не можеше да си спомни дали Робин бе отвърнал нещо на обвиненията й.
— Какво? Какво каза?
— Казах, че не бива да гледаш един мъж по този начин. Можеш да си навлечеш неприятности.
Бузите й в миг пламнаха и тя започна да се оправдава: